Между другото Портнов както никой друг разбираше страховете на Селезньов. Самият той също не се доверяваше на хората, особено на онези, които зависеха от него. Създал си беше правило: колкото по-малко знаят те, толкова по-добре и за тях, и за него.
Фактът, че Портнов беше едър американски бизнесмен, би трябвало да успокоява и да държи нащрек Селезньов. От една страна, такава крупна фигура в бизнеса е малко вероятно да се окаже примитивен шпионин, но, от друга страна — от къде на къде такъв интерес към един обикновен физик.
И така разговорът се въртеше около рибарската тема.
— Аз наистина имам предложение към вас — каза Портнов.
— На което няма да мога да откажа, нали? — подсмихна се Селезньов.
— Наистина ще ви бъде трудно да откажете — съгласи се Портнов. — Дори само за това, че сумата, която смятам да ви предложа, е внушителна.
— Тези сто хиляди долара?
Портнов застана нащрек. Не му хареса интонацията на Селезньов. Някак твърде небрежно произнесе сумата.
Затова доста сухо попита:
— Не ви ли устройва?
Селезньов гледаше към плувката си. Дълго я гледа. После отвърна:
— Не.
Портнов беше потресен.
— Не?
— Не — повтори Селезньов.
Портнов опита да подходи от другата страна.
— Но вие дори не знаете за какво искам да ви помоля!
— Е, то пък голяма тайна — отвърна Селезньов. — Интересувате се от моята работа.
Портнов премълча.
— А аз оценявам високо работата си — каза Селезньов. — Много високо.
— Виж ти! Затова пък другите не я оценяват толкова високо. Говоря за заплатата ви.
— Първо, това не е ваша работа — спокойно парира Селезньов. — Аз не броя парите във вашия джоб. Второ, не говоря за заплатата си, а на колко оценявам работата си аз самият. И моята цена доста се различава от тази, за която говорихте вие.
— И каква е вашата цена?
— Половин милион — отговори Селезньов. — И моето бягство.
— Вашето какво? — не разбра Портнов.
— Бягство — повтори Селезньов. — Нали сте наясно, че ако започна да харча парите си тук, веднага ще ме приберат тези, които трябва. А щом не мога да харча парите си тук, за какво са ми тогава?
Портнов беше озадачен. Исканията на Селезньов му изглеждаха съвсем резонни.
— Е, какво пък — каза той накрая. — Донякъде ме изненадахте. Но мисля, че за доста неща сте прав и хората, от чието име водя тези преговори, ще ви разберат и ще се съгласят. Но аз имам още един въпрос.
— Слушам ви.
— Значи ли казаното от вас, че по принцип сте готови да ни сътрудничите?
Плувката на Селезньов рязко трепна и потъна под водата.
— Теглете! — възбудено извика Портнов.
— Мълчи! — процеди през зъби Селезньов, докато напрегнато следеше движението на плувката.
— Кълве! — извика Портнов. — Кълве, защо се бавиш?
Селезньов внимателно докара рибата до брега и я извади с премерен мах. Доста внушителна риба пльосна на брега и запляска с опашка.
— Браво — каза Портнов.
— Не е зле — сдържано се съгласи Селезньов, докато откачаше кукичката.
— Вие сте добър рибар — каза Портнов. В гласа му се усещаше неволно уважение. Той обичаше професионализма във всичко.
— Аз не съм само риболовец — за пръв път през целия разговор се усмихна Селезньов. — Та за какво говорехме?
— Попитах ви…
Селезньов го прекъсна:
— А, да — спомних си. Общо взето, добре сте ме разбрали.
— Казват, че сега в Русия живеят добре тези, които имат пари — предпазливо каза Портнов.
— Може би — кимна ученият. — Но това не се отнася за онези, които имат достъп до държавните тайни. И така е между другото не само в Русия. При вас нали арестуваха наскоро един наш шпионин. Никълсън май беше. И защо? Харчел твърде много пари.
— Не се ли страхувате, че сега ви следят? — попита Портнов.
— Малко вероятно е. Сега не са сталинските времена и слава богу. А вие виждам, че не се отличавате с особена смелост.
— Не се тревожете за мен — отговори Портнов. — И тъй, кога можете да ни предадете това, за което ви молим?
— Вие още не сте казали всъщност какво искате.