Ние също се представихме.
Костя изгледа Грязнов.
— Сега вече можеш да започваш.
Слушах Грязнов и изведнъж се отнесох. Сигурно защото всичко, което разказваше, ми беше известно.
Но изведнъж Грязнов каза нещо, което веднага ме накара да наостря слух и привлече цялото ми внимание.
— Това е поредната жертва на Портнов — каза той.
— Какво? — попитах.
Грязнов ме изгледа.
— Да. Макар че прилича на бандитско разчистване на сметки, това не трябва да ни заблуждава. Това е работа на Портнов.
— Май нещо съм пропуснал. Моля за извинение — казах аз.
Всички ме погледнаха.
— Какво си пропуснал? — ласкаво попита Меркулов.
Когато ми говори с такъв тон, това не предвещава нищо добро. Но то не ме спря.
— Може ли пак да повторите: коя е поредната жертва на Портнов?
Фирсов ме наблюдаваше внимателно. Грязнов — с тревога, а Стас — съчувствено. Меркулов се стараеше да не гледа към мен.
— Убийството на Фролов е извършено в хотел „Москва“ — повтори Грязнов. — Фролов е бил генерален директор на фирмата „Оргтехника“ от Краснодар. Смятаме, че е пристигнал в Москва специално за да се срещне с Портнов.
— Защо мислите така? — попитах.
— Защото за няколкото дни, прекарани в хотела, е излизал само два пъти. И двата пъти е ходил в хотел „Русия“, за да се срещне с Портнов. Първия път не успял. Втория път се срещнали и на следващия ден той е бил убит.
— Вие да не сте го следили?
— Имаме показанията на дежурните по етаж — поясни Грязнов. — И наистина не е излизал от стаята си — проверихме.
Не зададох повече въпроси и Грязнов продължи:
— И така, няколко часа преди убийството при Фролов е дошло някакво момиче. Кога си е заминало, не е видял никой.
— Моля за извинение — намесих се пак. — Как конкретно е убит Фролов?
— Пръснал се е — каза Грязнов.
Стори ми се, че не съм чул правилно.
— Какво?
— Пръснал се е — повтори Грязнов и аз се убедих, че слухът ми си е наред.
— Как така? — попитах.
— Да — присъедини се и Меркулов. — Как наистина?
— Сипали са му в шампанското някакъв препарат, от който вътрешните органи на Фролов са се разширили и в резултат е получил вътрешен кръвоизлив. Направо беше ужасно да го гледаш. Раздул се е като балон. И се е пръснал.
— Че може ли така? — попитах недоверчиво Грязнов.
— Не сме се сблъсквали досега с такъв препарат — отговори той. — Тоест той е известен в специалната фармацевтика, но на практика… Наистина виждаме за пръв път такова нещо.
— Добре, давай нататък — каза Меркулов. — Какво е това момиче?
— Виждали са я и друг път в обкръжението на Портнов. Оперативната проверка изясни, че това е Юлия Владимировна Спасова, родом от Североморск. Някога е била там елитна валутна проститутка. — Грязнов докладваше делово, с мрачен тон, което не съответстваше много на съдържанието. — Видели са я няколко часа преди да умре Фролов. Но, повтарям, никой не е забелязал кога си е отишла.
— Ас какво се е занимавал тоя Фролов? Какви отношения е имал с Портнов? — попита Меркулов.
— Изяснихме, че Портнов и неговата фирма са сключили договори с много руски предприятия за доставка на компютърна техника. И не са изпълнили ангажиментите си по нито един договор.
— Как го изяснихте? — поинтересувах се аз.
Грязнов ме изгледа като досадна муха.
— Получихме сведенията от Управлението за борба с икономическите престъпления.
— По-нататък — каза Меркулов.
— Фролов сключил с Портнов договор и платил авансово два милиона долара. Знаем със сигурност, че са разговаряли в деня преди убийството. За съдържанието на разговора можем само да се досещаме. Но е абсолютно ясно, че Фролов е искал от Портнов да изпълни договора. Няма да сбъркаме, ако предположим, че го е заплашвал. За което и си е платил. По такъв начин можем да смятаме за организатор на убийството Портнов.
— Намерихте ли тая Юлия Спасова? Задържахте ли я, разпитахте ли я? — попита Меркулов.
— Не, засега решихме да не я закачаме.
Направо подскочих:
— Защо? Да не сте мръднали?
Грязнов ме изгледа с укор.
— Във всеки друг случай така и бихме постъпили. Но Портнов е особен случай. Главното сега е да не го подплашим. Трябва да приберем първо него, а после ще арестуваме хората му.