Неговите „интелектуалци“ просто следели движението по сметките и аналитиците му предвиждали кога банките ще плащат с налични пари. А после идвал ред на „екшън героите“.
„Интелектуалците“ прекрасно били осведомени за печалбата на банките и за оборота им, знаели са къде и кога се натрупват така наречените „черни каси“. А екшънджиите връхлитали и ги ограбвали. Просто и ефективно.
Всичко това ми беше известно донякъде. Все пак аз, а не Грязнов оглавяваше групата „Пантера“ и разследвах банковите обири. Но за Горохов досега не знаех.
— Трябва да си идиот, за да шантажираш Портнов! — каза Слава.
— Може би не е шантажирал него — усъмних се.
— Може да се е натъкнал на някого от неговите приближени, който и да го е очистил — каза Грязнов. — Ех, дано направят добър фоторобот. Много може да помогне. Кой знае защо ми се струва, че някой от свидетелите вече описва това лице.
— Кого имаш предвид?
— Помниш ли — такива никакви очи, празни? Същото говореха за човека, който може би е убил Светлана Козлова.
— Вярно.
— Да вървим в МУР — предложи Грязнов.
— Смяташ ли, че фотороботът вече е готов?
— И да не е, ще почакаме.
— Да вървим — съгласих се.
Грязнов излезе прав. Когато портретът на предполагаемия убиец на Горохов беше готов, го сравнихме с фоторобота, изготвен по описание за убийството на Светлана Козлова.
И от двата портрета ни гледаше едно и също лице.
Оставаше само да намерим този убиец.
Дванадесета глава
Лицето на смъртта
1.
В Русия му оставаше съвсем малко работа. Още някоя и друга дреболия и можеше да се връща в Щатите.
За няколкото месеца, които прекара в бившата си родина, Портнов спечели толкова, колкото не беше успял за целия си досегашен живот. И едва ли щеше да има повече такъв късмет.
Знае се, че големи пари се правят там, където цари голям хаос. И силният човек просто няма право да се отпуска. Истински силният човек в такава ситуация няма да изтърве своето. Нали парите, особено при началното натрупване на капитала, направо се валят по земята. Трябва само да се наведеш и да ги вдигнеш. Но за да се наведеш преди всички, се иска силен гръб. Е, Портнов го има. Всички, които се съмняваха в това, го разбраха на собствения си гръб.
Освен операцията със Селезньов трябваше да завърши още една — със самолетите.
Той сключи договор с Кения, съгласно който трябваше да им закара няколко самолета „Ан-32“ и „Ил-76“. И макар авансът да бе преведен и парите да бяха постъпили в сметката му, Портнов все пак смяташе да изпълни договора. Африканците не са прости хора. За съжаление не можеш да ги сплашиш. Те и в Америка ще те спипат. Затова, майната им, да си вземат самолетите, още повече че на Портнов те не му и трябват особено.
Алекс излетя за София, той имаше пълномощно да подписва някои документи от името на Портнов. Този няма да те излъже, няма да дърпа чергата към себе си. Портнов беше спокоен за Алекс. И не само защото той му беше безгранично предан на думи. Алекс има роднини в Щатите, които много обича, и няма да си разваля отношенията с Портнов. Не, тук всичко е наред. Съчетаването на тоягата и моркова пак работеше за Феликс Портнов.
Той неслучайно изпрати в София Алекс. След като той подпише там договора, Портнов ще започне операцията по оттеглянето си от тази страна. Не можеше да не разбира, че го следят и дебнат всички, които не ги мързи. Но нямаха преки улики, затова не бързаха. Чакаха. Но и той умееше да чака. При това блестящо.
Отдавна знаеше, че ако искаш да постигнеш нещо в Русия, трябва да умееш добре да балансираш. Да ходиш по въже. Да действаш на ръба на провала, както се казва. Та на ченгетата хем да им се иска да го арестуват, хем да не им стиска. Разбира се, той има и някой отгоре, който ще се застъпи за него в труден час, но не бива да разчита прекалено на това, ако иска да излезе сух от водата. „Другарите“ са доста страхливички и могат да го изтъргуват при някой опасен развой на събитията. Не, Портнов трябва да се надява само на себе си.
Затова ще върви по ръба до последния момент. А когато този момент настъпи — просто ще изчезне. Той знае как да го направи. Именно затова наричаше оттеглянето си „операция“.