Внезапно Володин проговори:
— Не ми се вярва да си заминат завинаги. В Русия има толкова възможности за тия боклуци. Би било непростима глупост от тяхна страна да оставят всичко това на другите.
Това бе най-дългата реч, която Кравцов беше чувал някога от устата на Володин. Кравцов дори се засмя, но Володин остана невъзмутим.
— Как да ти обясня… — каза Кравцов, след като се насмя на воля. — Те вече така се налапаха, че направо ще се заканят.
Володин явно беше нарушил обета си за мълчание.
— Никога не им стига.
— Е, това вече зависи… — започна Кравцов.
— При това в тази продажна страна колкото повече си награбил, толкова по-безопасно е за теб — прекъсна го Володин.
Кравцов чак се обърка.
— Ти какво, Миша, не ми ли вярваш?
Михаил сви рамене.
— Просто е някак странно — каза той.
— Накратко — решително заяви Кравцов. — Не че е наша работа, но ще споделя с теб, за да се успокоиш. Струва ми се, че оня, за когото работим, не е само далавераджия, но и малко шпионин.
Володин недоверчиво го изгледа:
— Какво, какво…
Кравцов махна с ръка:
— Е, като съм почнал… Разбираш ли, Миша, човекът, за когото говоря, доста често посещава градчето Ковальов. Уж ходи на риба. А там е един от секретните ни институти…
— Стоп! — прекъсна го Володин. — По-нататък не ми е интересно. Казваш, че те приключват мисията си тук. И аз приключвам. Повече няма да работя за тях.
— Миша!
Кравцов се изплаши. Този момък никога не си хвърляше думите на вятъра. А сега му беше много нужен. Можеше да се каже, жизненонеобходим.
— Казах вече — отряза Володин.
— Чуй ме…
— Семьон Сергеевич! — Володин не сваляше от него помръкналия си поглед. — Знаете ли как станах килър?
На Кравцов му се стори, че Володин почти вика. Той се огледа. Никой не им обръщаше внимание. Кравцов се успокои. И изведнъж разбра, че Володин не вика, просто в тихия му глас има такава сила, че тя му се стори като вик.
— Е, разказвай…
И Володин започна. Странно някак, сякаш произнасяше заучени наизуст думи.
— Някога служех в елитно подразделение на органите за сигурност. Набиваха ни в главите, че няма нищо по-скъпо от родината. И това влезе в душата ми. За мен Русия не е празна дума. Когато тия гадове — той посочи с поглед нагоре — започнаха да разсипват страната, когато разгониха онези, които служеха от сърце и душа на родината, когато разсипаха службите и сложиха там некомпетентни мухльовци, аз се заклех: все пак ще действам за благото на Русия. Само че аз ще си избирам методите. Убивал съм и жени, и старци. Нямам предразсъдъци в това отношение. Целта не подбира средствата. Но работата не е в това. Аз убивах хора, които волно или неволно помагаха на онези, които разпиляха и ограбиха страната. И, разбира се, пиявиците, които смучат кръвта на Русия. Разбирате ли това?
Първото, което си помисли Кравцов, докато го слушаше, беше — маниак! Убивал е като последен палач, а сега си търси идейни оправдания. Хитруваш, драги, дори онзи, който не е убивал със собствените си ръце, а само е изпълнявал заповеди, пак няма да избегне проклятието. Но той не се канеше да влиза във философски спорове с този килър, още повече че Володин не беше свършил монолога си.
— Нямам намерение да работя за тези, които, използвайки временните затруднения на нашата страна, се опитват да й забият нож в гърба. Затова повтарям — няма да работя за вашите господари.
Кравцов мълчеше. Разбираше, че сега думите няма да помогнат. Володин му трябваше.
— И веднага ще ми кажете за кого работим — продължи Володин.
Кравцов насила се усмихна.
— Защо ти е, Миша? Какво, на властите ли искаш да го предадеш?
— Не — отрицателно поклати глава той. — Такъв подарък и мен няма да получат. Ще го убия — съобщи спокойно.
— Добре ли чух?
— Да — каза Володин. — Казвам ви го, защото не се страхувам, че ще ми попречите. А името ще ми кажете. Това е единственият ви шанс да останете жив.
— Тоест?
— Ако не ми кажете името — обясни Володин, — ще ви убия.
— Миша…
— Името! — В угасналите очи на Володин проблесна нещо и Кравцов разбра, че нещата отиват на зле.
Той беше стар професионалист. Не само аналитичното мислене отличава истинския майстор от дилетанта, а също и умението да издържаш на удари, да водиш война на нерви, да блъфираш.