Все едно някой бе запалил шашка динамит с миниатюрна ядрена бойна глава, помисли си объркано той и след това: генераторът. Това бе генераторът.
Светлините — цялото осветление, белите светлини, които маркираха страните на пистата и яркочервените крушки, които отбелязваха края й, — внезапно изгаснаха, сякаш бяха свещи, духнати от мощен порив на вятъра. И ето че Дийс се носеше със скорост над сто и двадесет километра в час от тъмнината към още по-непрогледна тъмнина.
Вълната от експлозията, която бе унищожила основния генератор на летището, удари самолета му като юмрук, даже още по-силно, удари го като с чук и го съкруши с нокаутиращ удар. Самолетът му сякаш все още не бе осъзнал, че бе станал отново сухопътно създание, отскочи уплашено надясно, изправи се и се сгромоляса, като дясното му колело премина през нещо — всъщност през много неща, които Дийс смътно осъзна, че са лампите на пистата.
Наляво, крещеше някакъв вътрешен глас. Дай наляво, задник такъв.
За малко да го направи, преди хладнокръвният му разум да надделее. Ако завърти кормилото наляво с тази скорост, най-вероятно щеше да направи лупинг и да се сгромоляса на земята. Имаше вероятност и да не експлодира, като отчитаме колко малко гориво бе останало в резервоарите, но бе възможно. Или пък самолетът му можеше просто да се разцепи на две, като остави Ричард Дийс от кръста надолу да се гърчи в седалката, докато Ричард Дийс от кръста нагоре ще се понесе в противоположна посока, ръсейки черва като празнични гирлянди, изсипващ бъбреците си върху цимента като две огромни курешки.
Изкарай го извън пистата — изкрещя той. — Изкарай го от пистата, копеле такова, за бога изкарай го от пистата.
В този миг още нещо — допълнителните резервоари на генератора — предположи той, когато имаше време за предположения, — експлодира, като запрати самолета му още по-надясно, но това бе добре дошло, то го освободи от смъртоносните осветителни лампи и изведнъж самолетът му се понесе отново относително плавно, като лявото му колело бе на ръба на писта 34, а дясното колело бе на призрачната ивица между светлините и канавката, която той бе забелязал от дясната страна на пистата. Самолетът му продължаваше да се тресе, но не толкова лошо, когато той разбра, че е със спукана гума, тъй като дясното му колело бе разкъсано от осветителните лампи, които бе премазало.
Той намаляваше скоростта си и това бе най-важното, самолетът му най-накрая започна да разбира, че се е превърнал в нещо различно от птица, в нещо, което отново принадлежи към земята. Дийс бе започнал да се отпуска, когато видя огромния „Лиърджет“, този, който летците наричат Дебелия Алберт, да изниква пред него, паркиран в пристъп на безумие напреки пистата, където пилотът му го спрял по пътя към писта 5.
Дийс натисна спирачките, видя осветените прозорци, видя как от тях към него надничаха лица с изражението на идиоти в лудница, които наблюдават магически трик, и след това, без да мисли, той натисна кормилото пълно надясно, като измъкна своя „Бийч“ от пистата и се озова в канавката, като премина покрай огромния самолет само на сантиметър и половина. Чу някакви далечни слаби писъци, но вече не забелязваше нищо, освен това, което експлодираше пред него, като навързани на канап увеселителни бомбички, докато самолетът му отново се опита да се превърне във въздухоплавателен съд, макар и безпомощен да го направи със спуснати клапи и паднали обороти на мотора, въпреки това се опита, последва скок напред като конвулсия в угасващата светлина на вторичната експлозия и след това той поднесе по пистата за паркиране на самолети и видя терминала с осветени от аварийните светлини ъгли, които бяха свързани с акумулаторни батерии и паркираните самолети — единият от тях почти със сигурност бе Скаймастерът на Нощния авиатор — като тъмни силуети от разтегателна хартия срещу ослепителния оранжев залез, сега подчертан от раздиращите небето мълнии.
Прекатурвам се! — изкрещя той наум и самолетът му наистина се опита да се претърколи, лявото му крило се удари в пистата до терминала и върхът на крилото се отчупи, като предизвика фонтан от искри, след което колесникът се вряза в храсталака, където топлината от триенето предизвика пожар във влажните плевели.
След всичко това самолетът му остана неподвижен и единственият звук, който издаваше, бе пукотът на статичното електричество от радиото, звукът на разбитите бутилки, чието съдържание се изливаше върху килима на пътническото отделение, и учестеното биене на сърцето на самия Дийс. Той освободи предпазния си колан и се отправи към херметическия люк, без да е напълно уверен, че е останал жив.