Общината Къмбърланд бе най-населената в щата Мейн, но никога не би могъл да го разбереш от това селско фъшкиено летище — си помисли Дийс — или от… Езра Удивителния механик-Джинената глава. Когато се ухилваше, като показваше шестте си зъба, които еднички му бяха останали, той заприличваше на изпаднал герой от филмовата версия на „Избавление“ на Джеймс Дики.
Летището бе разположено в предградията на много по-заможния град Фолмът, който съществуваше благодарение на наемите, изплащани от богатите летовници. Клер Бауи, първата жертва на Нощния авиатор, бе авиодиспечерът на общинското летище в Къмбърланд и притежаваше четвърт от летището. Останалите служители бяха двама механици и още един наземен диспечер (диспечерите също така продаваха чипс, цигари и безалкохолни напитки, освен това Дийс бе научил, че убитият бе направил доста скапан чийзбъргър).
Механиците и диспечерите освен това зареждаха и почистваха самолетите. Често диспечерът трябваше да изхвърчи с четка и препарати в ръка от кенефа, където почистваше, за да даде разрешение за кацане и да определи писта от умопомрачителния избор от двете налични в негово разположение. Операцията бе толкова напрегната, че през върховия летен сезон нощният диспечер понякога трябваше да се примири само с шест часа здрав сън между полунощ и седем сутринта.
Клер Бауи бе убит почти месец преди посещението на Дийс и картината, която репортерът си представи, бе съчетание от вестникарските истории от тънката папка на Морисън и много по-цветистите раздувки на Езра Удивителният механик-Джинената глава. И даже когато допусна известен процент преувеличения в разказа на основния си източник, Дийс остана убеден, че нещо много странно се е случило в това скапано малко летище в началото на юни.
Самолетът „Чесна“ 337 с номер 101BL се бе обадил по радиото за разрешение за кацане малко след разсъмване на 9 юли. Клер Бауи, който бе поел нощните дежурства на това летище от 1954 г., когато пилотите понякога трябваше да се откажат от приземяване — маньовър, известен в ония времена просто като изтегляне, поради това, че понякога кравите се разхождаха по онова, което бе тогава единствената писта. Та Клер записа молбата в 4,23. Времето на кацане бе отбелязано като 4,49, той записа, че името на пилота бе Дуайт Ренфийлд и мястото, където бе регистриран 101BL, бе Бангор, Мейн. Времето на кацане бе несъмнено точно. Останалото бе пълна боза (Дийс бе проверил Бангор, Мейн, и не бе изненадан, че там никога е бяха чували за 101BL), но даже ако Бауи знаеше, че това е боза, нямаше да обърне внимание, на това летище дисциплината бе доста разхлабена, а таксата за кацане не бе за пренебрегване.
Името, което бе дал пилотът бе странна шега. Дуайт се оказа първото име на актьор с името Дуайт Фрай, известен с ролята на Ренфийлд, лунатик, от чиято уста непрекъснато течаха лиги и чийто идол бе най-прочутият вампир на всички времена. Но да се обади по радиото и да поиска разрешение за кацане от името на граф Дракула би могло да събуди подозрения даже в заспало малко градче като това, предположи Дийс.
Би могло, но всъщност Дийс не бе съвсем уверен. В края на краищата таксата за кацане си е такса за кацане и Дуайт Ренфилд я бе платил съвестно в брой и бе платил да заредят догоре резервоарите му — парите бяха открити в регистъра на следващия ден, заедно с копие от фактурата, която Бауи бе написал.
Дийс знаеше за небрежното и безгрижно отношение, с което частният въздушен трафик се контролираше в по-малките летища през петдесетте и шестдесетте, но въпреки това бе изненадан от небрежното посрещане на Нощния авиатор на общинското летище в Къмбърланд. Сега вече не сме петдесетте и шестдесетте години в края на краищата, сега сме в наркотичната параноя и повечето от дрогата, чийто път трябваше да бъде преграден, се стичаше в малки пристанища с малки лодки или малки летища с малки самолети, самолети като „Чесна скаймастър“ на Дуайт Ренфийлд. Разбира се, таксата за кацане бе такса за кацане, но Дийс смяташе, че Бауи е трябвало да алармира Бангор за липсващия план на полета, та дори и само за да сложи тенекията на собствения си задник. През главата на Дийс премина мисълта за рушвет, но неговият пропит с джин информатор твърдеше, че Клер Бауи е бил честен до смърт, нещо, което потвърдиха и двете ченгета от Фолмът, с които по-късно говори Дийс.