Несъмнено почерк на професионалист. Вземаш главния свидетел и го обръщаш срещу себе си. Ако прецакаш случая през първите няколко часа, впоследствие ще си спестиш време и бумащина.
Ла Гуерта приключи с няколко закани и отпрати мъжа.
— Индианец — изсумтя, когато той тромаво се отдалечи на достатъчно разстояние, че да не я чуе.
— Всякакви ги има, детектив — казах аз. — Дори campesinos.
Тя вдигна поглед и бавно плъзна очи по мен, а аз стоях и се чудех защо. Да не би да беше забравила как изглеждам? Тя обаче ме възнагради с широка усмивка. Тая идиотка наистина ме харесваше!
— Hola, Декстър, какво те води насам?
— Чух, че си тук, и не издържах. Кога ще се омъжиш за мен?
Тя се изкиска. Околните се спогледаха и извърнаха очи встрани.
— Не купувам и обувка, преди да я пробвам — отвърна Ла Гуерта. — Без значение колко добре изглежда.
Вярвах й, и пак не можех да си обясня защо докато го казваше, ме гледаше, прехапала език.
— Сега си върви, разсейваш ме. Имам сериозна работа.
— Виждам — отвърнах. — Още ли не си хванала убиеца?
— Говориш като репортер — изръмжа Ла Гуерта. — След час тези задници ще ме разкъсат.
— Какво ще им кажеш?
Тя хвърли поглед към чувалите с разчлененото тяло и се намръщи. Не защото гледката я безпокоеше. Ла Гуерта виждаше кариерата си в опитите да формулира изказвания пред пресата.
— Убиецът ще допусне грешка и ще го хванем. Въпрос на време…
— Което ще рече — казах, — че до този момент не е допуснал грешки, че нямаш улики и че ще ти се наложи да го изчакаш отново да убие, преди да направиш каквото и да е.
Тя ме погледна остро.
— А бе, аз защо всъщност те харесвам?
Вдигнах рамене. Нямах представа. Очевидно и тя.
— Nada y nada4 — само с това разполагаме. Този гватемалец — тя се намръщи по посока на отдалечилия се индианец — намерил тялото, когато излязъл с боклука от ресторанта. Не бил виждал тези чували и отворил един да види дали няма нещо за употреба. Попаднал на главата.
— Късмет — казах.
— А?
— Нищо.
Ла Гуерта се огледа намръщено. Може би се надяваше отнякъде да изскочи улика и тя да я улови.
— Това е. Никой нищо не е видял, нищо не е чул. Нищо. Ще ми се наложи да изчакам тия ръбове — колегите ти, да свършат, че и аз да науча нещо.
— Детектив — разнесе се глас зад нас. Капитан Матюс тромаво приближи, обгърнат от облак афтършейв, което означаваше, че репортерите ще пристигнат всеки момент.
— Здравейте, капитане — каза Ла Гуерта.
— Офицер Морган бе пратена да се присъедини към периферните структури в този случай — рече той. Ла Гуерта се стресна. — В качеството си на работник под прикритие, тя разполага с ресурси в общността на проститутките, които могат да ни помогнат по-бързо да стигнем до решението. — Матюс имаше забележителен начин на изказване. Твърде много години бе посветил на писането на доклади.
— Капитане, не съм сигурна, че е необходимо — каза Ла Гуерта.
Той премигна и сложи ръка на рамото й. Хора се управляват с вещина.
— Спокойно, детектив. Тя няма да се намесва в командните ти функции. Само ще се яви с теб, ако има какво да сподели. Свидетели и други такива. Баща й беше дяволски добро ченге, нали разбираш?
Видя нещо от другата страна на паркинга и впери поглед натам. Вдигнах глава. Микробусът на новинарския Канал 7 приближаваше.
— Извинете ме — каза Матюс, оправи вратовръзката си, наложи си сериозно изражение и затрополи към микробуса.
— Puta5 — процеди Ла Гуерта през зъби.
Нямах представа дали това е някакво генерално заключение, или говори за Деб, но си помислих, че е време и аз да се измъкна, преди Ла Гуерта да си е спомнила, че офицер „Пута“ е моя сестра.
Присъединих се към Деб тъкмо когато Матюс се здрависваше с Джери Гонзалес от Канал 7. На територията на Маями Джери бе шампион в журналистиката от типа „щом има кръв, значи е за първа страница“. Мой човек. Този път щеше да остане разочарован.
Настръхнах. Никаква кръв.
— Декстър. — Дебора се опитваше да налучка тона на ченге, но виждах, че е развълнувана. — Говорих с капитан Матюс. Ще ми позволи да се присъединя.
— Чух — отвърнах. — Внимавай.
— Какво искаш да кажеш?
— Ла Гуерта — напомних й.
— Ха! — изръмжа Дебора.