Аз обаче проявих упорство и свърших невероятна работа. Целта ми не е да хващам лошите. Защо ми е да го правя? Не, аз си върша работата, за да въведа ред в хаоса. Да накарам гадните петна кръв да се държат подобаващо и после да изчезнат. Някои хора може и да използват тази работа, за да ловят престъпници, и според мен това е чудесно, но не е съществено.
Ако някога проявя достатъчно небрежност, че да ме заловят, ще кажат, че съм социопат и чудовище, болен, извратен демон, дори не човек, и навярно ще ме пратят да умра на добрия стар електрически стол със самодоволно, лицемерно сияние. Ако някога хвана Номер 42, ще кажат, че е лош човек, тръгнал по кривия път заради социалните фактори, на които не е имал късмета да се противопостави, и ще го сложат в затвора за десет години, преди да го пуснат на свобода с достатъчно пари за костюм и нова ножовка.
С всеки изминал ден на тази работа започвам да разбирам Хари малко по-добре.
6.
Петък вечер. Вечер за срещи в Маями. Ако щете вярвайте, но и Декстър има среща тази вечер. Странно наистина, обаче намерих един човек. Какво, какво? Отдавна мъртвият Декстър се среща с някаква начинаеща проститутка? Секс между вампири? Дали потребността у мен да имитирам живот е стигнала дотам, че да симулирам оргазми?
Дишайте спокойно. Сексът няма думата тук. След дълги години на несръчни опити и дезориентираност в стремежа си да изглеждам нормален, аз най-после се уредих със съвършената приятелка.
Рита беше почти толкова зле увредена, колкото и аз. Омъжила се прекалено млада, десет години се борила да накара нещата да потръгнат за нея и за двете й деца. Очарователният й спътник в живота имал няколко малки проблема. Първо алкохол, после хероин и накрая, колкото и да е невероятно — кока. Този звяр я пребивал. Трошал мебели, крещял, хвърлял каквото му падне, заплашвал. После я насилвал. Заразил я с някакви идиотски болести, каквито си разменят ценителите на кока. И всичко това като по програма, докато Рита търпяла, работела, на два пъти се борила с него по време на рехабилитациите му. Една нощ обаче той посегнал на децата и тогава Рита скръцнала със зъби.
Лицето й вече е здраво, разбира се. А потрошените ръце и ребра са рутинна практика за лекарите в Маями. В това отношение Рита била представителен експонат, съвсем според вкуса на онова чудовище.
Разводът сложил край, животното било затворено, а после? Да, загадките на човешката психика. По някакъв начин, поради някаква причина, Рита решила отново да се среща с мъже. Съвсем сигурна била, че точно това е най-правилното, но заради честото насилие от ръцете на мъжа, когото обичала, вече изобщо не се интересувала от секс. Може би само от компанията на някой мъж за известно време.
Търсила подходящия човек: чувствителен, нежен и склонен да чака. Търсенето продължило доста, разбира се. Искала въображаем мъж, който да се нуждае повече от човек, с когото да разговаря и да ходят заедно на кино, отколкото да правят секс, защото тя просто не била готова за това.
Въображаем ли казах? Ами да. Мъжете в човешкия род не са точно такива. Повечето жени разбират това след две деца и първия си развод. Бедната Рита се беше омъжила прекалено млада и прекалено несполучливо, че да научи този ценен урок. А като съпътстващ продукт от възстановяването й след ужасния брак, вместо да види, че всички мъже са животни, тя си създала една прекрасна романтична картина за съвършения джентълмен, който ще я чака до безкрай да се разтвори като малко цвете.
Добре, ако трябва да сме обективни, навярно такъв мъж е съществувал във викторианска Англия. Там на всеки ъгъл имало по някой бардак, където той можел да изпусне парата, преди да се отдаде на високопарните изявления на платоничната любов. Не и в Маями от двайсет и първи век обаче, доколкото зная.
А пък аз мога съвършено да имитирам тези неща. И всъщност го исках. Нямах интерес към евентуална сексуална връзка. Имах нужда от прикритие, а Рита беше точно това, от което се нуждаех.
Както вече казах, тя беше много представителна. Дребна, бъбрива, сприхава, със слаба атлетична фигура, къса руса коса и сини очи. Фанатичка на тема фитнес — посвещаваше цялото си свободно време на бягане, колоездене и още какво ли не. Да отделя пот всъщност беше едно от любимите й занимания. Покорила бе Евърглейдс с велосипед, тичаше по пет километра и дори вдигаше гири.