— И какво означава това „разбира се“?
— Нищо. — Малко се подразних. — Телесните тъкани изглеждат по-различно, ако са третирани на студено… — Протегнах ръце. — Това ли е всичко? Колко студено?
— Ами като при консервиране на месо — отвърна тя. — Защо му е да го прави?
„Защото е красиво“, помислих си. И казах:
— Така ще забави кръвния ток.
— Важно ли е? — Тя се взря в мен.
Поех дъх на пресекулки. Не само че не бих могъл да го обясня, но само да пробвах и щеше да ме арестува.
— Жизненоважно е. — Поради някаква причина се чувствах объркан.
— Защо да е жизненоважно?
— Ами… Не зная. Мисля, че той има по-особено отношение към кръвта, Деб. Просто така чувствам нещата… и аз не зная. Няма доказателства, нали се сещаш?
Тя отново ме изгледа с онзи поглед. Опитах се да измисля какво да кажа, но не можах. Речовитият, сладкодумният Декстър с пресъхнала уста и без да знае как да отвърне.
— По дяволите — каза Дебора накрая. — Студът забавя кръвта и това е от жизнено значение? Хайде, какво му жизнено значимото, Декстър?
— Не ме бива много преди кафето, Дебора. — Полагах отчайващи усилия да се съвзема. — Просто се опитвам да бъда прецизен.
— По дяволите — повтори тя. Роуз ни донесе кафе. Дебора отпи. — Снощи получих покана за седемдесет и два часовия брифинг.
— Великолепно. — Плеснах с ръце. — Успя! За какво съм ти сега?
В Метро Дейд имаше традиция екипът, който работи по дадено убийство, да се събира приблизително седемдесет и два часа след инцидента. Натовареният с разследването офицер обсъжда всичко със съдебномедицинския експерт, а понякога и с някой от хората от прокуратурата. Така всички могат да са сигурни, че се движат в една посока. Щом бяха поканили Дебора, значи и тя бе в разследването.
— Не ме бива много в игричките, Декстър. Чувствам, че Ла Гуерта се опитва да ме отстрани, а аз нищо не мога да направя.
— Тя още ли издирва тайнствения си свидетел?
Дебора кимна.
— Настина ли? И след снощното убийство?
— Казва, че то потвърждава теорията й. Понеже новите срезове са завършени.
— Но те са съвсем различни — възразих аз.
Тя вдигна рамене.
— Да не би да допускаш, че…
— Казах й, че според мен е загуба на време да търсим свидетел, когато е очевидно, че убиецът не е бил прекъснат, а само неудовлетворен.
— Ох, ама ти наистина нищо не разбираш от тактика — въздъхнах аз.
— Майната ти, Декстър — изруга Дебора. Двете възрастни дами от съседната маса се взряха в нея. Тя не забеляза нищо. — Има смисъл в това, което каза. Очевидно е, а тя ме пренебрегва. И по-зле даже.
— Че какво може да е по-зле от това да те пренебрегват?
— После разбрах, че офицерите ми се присмиват. — Дебора пламна. — Подиграват ми се. — Прехапа устни и погледна встрани. — Айнщайн, моля ви се!
— Не разбирам.
— Ако съм можела да мисля с циците си, съм щяла да бъда Айнщайн — горчиво каза тя.
Вместо да се разсмея, прочистих гърлото си.
— Такива неща говори по мой адрес — продължи Деб. — И като ти лепнат някоя подобна безсмислица, никога няма да се издигнеш, защото с такава репутация няма кой да те повиши. По дяволите, Декстър, тя съсипва кариерата ми!
Почувствах, че ме залива топлина и ме обзема желание да я защитя.
— Тя е идиотка.
— Това ли да й кажа, Декстър? Белег на добра тактика ли ще е, ако й го кажа?
Храната ни пристигна. Роуз тръшна чиниите пред нас, сякаш беше прокълната от корумпиран съдия да сервира закуски на убийци на деца. Дарих я със зашеметяваща усмивка и тя тромаво се оттегли, без да спира да си мърмори.
Лапнах една хапка и върнах мислите си към проблема на Дебора. Исках да се опитам да разсъждавам по този начин — „проблемът на Дебора“, а не „тези очарователни убийства“. Не „онзи удивително привлекателен масов убиец“, а „нещото, което много прилича на онова, което бих искал да направя някой ден“. Трябваше да остана дистанциран, но се чувствах неотстъпно преследван. Ето, и снощният студен въздух. Чисто съвпадение, разбира се, но разстройващо все пак.
Този убиец докосваше сърцевината на нещо, което съставляваше целта на моите смъртни присъди. С начина си на работа, разбира се, не с подбора на жертвите. Естествено трябваше да бъде спрян, това бе извън всяко съмнение. Бедните проститутки!