Все пак… Необходимостта от студ… Любопитно би било някой път да изследвам това. Ще открия някое хубаво тясно място…
Тясно? Откъде дойде това?
От съня ми естествено. Но той идваше само да подскаже, че несъзнателно имам нужда да мисля по този проблем, нали? И усещането за тясно пространство беше някак си много на място. Студено и тясно…
— Хладилен камион — казах внезапно.
Отворих очи. Дебора трябваше да се справи с яйцата в устата си, преди да заговори.
— Какво?
— О, само предположение. Не точно прозрение, боя се. Има смисъл обаче.
— Кое има смисъл?
Взрях се в чинията си и се намръщих. Опитвах се да си представя как точно е станало.
— Той има нужда от студено помещение. За да забави кръвния ток, а и защото е… по-чисто.
— Щом казваш.
— Казвам го. Трябва и да е тясно…
— Защо? Откъде, по дяволите, следва пък това? Тясно?
Престорих се, че не съм чул въпроса й.
— Хладилният камион съответства на тези условия, при това е мобилен, което го прави много удобен при изхвърлянето на трупа после.
Дебора отхапа от питката и замислено задъвка.
— Значи — каза накрая и преглътна — убиецът вероятно има достъп до такъв камион? Или сам притежава такъв?
— Сигурно. Макар че единствено при убийството от снощи могат да бъдат открити следи от студ.
— Значи е отишъл и е купил камион. — Дебора се намръщи.
— Най-вероятно не. Само е експериментирал. По-скоро импулс да пробва със студ.
Тя кимна.
— И не можем да предположим, че си изкарва прехраната така или нещо подобно?
— Ах, Деб! — Отправих към нея усмивка на щастлива акула. — Тази сутрин си неустоима. Не, опасявам се, че нашият приятел е прекалено умен, за да ни позволи да направим подобна връзка.
Дебора отпи от кафето си, остави чашата и се облегна назад.
— Значи търсим откраднат хладилен камион — заключи накрая.
— Май че да — съгласих се. — Колко обаче може да са откраднатите хладилни камиони през последните четирийсет и осем часа?
— В Маями ли? — изръмжа Дебора. — Някой открадва такъв камион, тръгва слух, че си струва да откраднеш хладилен камион, и изведнъж всеки недоносен гангстер, латиноамериканец, луд или недорасъл умник се чувства задължен и той да открадне, само за да не изостане.
— Да се надяваме, че такъв слух още не е тръгнал.
Дебора преглътна последната хапка от питката си.
— Ще проверя — каза тя, после се пресегна през масата и ми стисна ръката. — Много съм ти задължена. — Дари ме с кратка колеблива усмивка. — Чудя се обаче как се сети за това, Декс. Аз просто… — Отново сведе очи към масата и пак ми стисна ръката.
Отвърнах на жеста й.
— Остави тревогите на мен. Ти само намери камиона.
8.
На теория седемдесет и два часовите срещи на Метро дават на всекиго достатъчно възможност да стигне донякъде със случая и в същото време са достатъчно скоро след инцидента, че следите да са още топли. И така, в понеделник сутринта в една конферентна зала на втория етаж ударният отряд в борбата срещу престъпността, воден от несломимата детектив Ла Гуерта, се събра на своята седемдесет и два часова среща. Бях възнаграден с няколко погледа и добронамерени забележки от ченгетата, които ме познаваха. Съвсем обикновени ободрителни остроумия от рода на: „Ей, кръволокът, къде ти е гумената миячка?“. Солта на земята са тези хора и скоро моята Дебора щеше да е една от тях. Бях преизпълнен с гордост и смирение от мисълта, че сме заедно тук.
Уви, не всички присъстващи споделяха тези чувства. „Какво, на майната си, търсиш при нас?“, промърмори сержант Доукс — огромен чернокож, който излъчваше болното усещане на неизкоренима враждебност. Бе просмукан с хладна настървеност, която несъмнено щеше да се окаже сгодна за човек с моето хоби. Жалко, че не можехме да бъдем приятели обаче — поради някаква причина Доукс мразеше всички лабораторни работници, а явно имаше и някакви особени съображения, защото това винаги означаваше по-специално Декстър. Той водеше и справките на Метро Дейд за пресата. И беше оценил моята благонадеждност.
— Наминах само да чуя какво става, сержант — уверих го.
— Еба си, никой не ти се е обаждал да идваш — отвърна той. — Изчезвай.
— Той може да остане, сержант — каза Ла Гуерта.
— От к’ъв зор? — Доукс се намръщи.