Погледнах обутия си в панталони крак. Ла Гуерта мачкаше бедрото ми, сякаш беше буца тесто. Взрях се в лицето й. Тя отвърна на погледа ми.
— Откриха тялото — каза тя. — Останалата част от трупа имам предвид.
— Къде? — Изправих се.
Тя ме изгледа така, както едно ченге може да гледа човек, който намира глави по улиците.
— В „Офис Депо Сентър“ — отвърна все пак.
— Там където играят „Пантерите“? — казах и по гърба ми пробягаха ледени тръпки. — На леда?
Ла Гуерта кимна, все така без да откъсва поглед от мен.
— Хокейния отбор ли имаш предвид?
— Мисля, че така се казват. — Едва се овладях.
— Намерили я натъпкана във вратата. — Тя се нацупи.
— На гостите ли? — попитах аз.
— Каква е разликата? — Ла Гуерта премигна.
— Шега, детектив. — Поклатих глава.
— Защото не зная каква е разликата. Трябва да намеря човек, който разбира от хокей. — Тя най-после отмести очи от мен и се взря в тълпата, сякаш търсеше човек с шайба. — Радвам се, че можеш да се шегуваш с това — додаде след миг. — Какво означава… — намръщи се да си припомни — сам-боли?
— Какво?
— Някаква машина. — Тя вдигна рамене. — Използват я върху леда.
— „Замбони“?
— Както и да е. Момчето, което я кара, излязло сутринта, за да подготви леда за тренировката. Неколцина играчи имали навика да ходят там по-рано. И искали ледът да е готов. Та значи момчето в дните за тренировка идвало рано. И като подкарало машината по леда, видяло пакетите. Във вратата. — Тя отново вдигна рамене. — Доукс вече отиде. Не можели да успокоят момчето. Не искало да приказва.
— Разбирам малко от хокей — казах аз.
Тя ме изгледа невярващо.
— Толкова много неща не зная за теб, Декстър. Играеш хокей?
— Никога не съм играл хокей — казах скромно. — Ходил съм на няколко срещи.
Тя не каза нищо и трябваше да си прехапя устните, за да спра да плещя. Всъщност Рита имаше абонаментна карта за мачовете на „Пантерите“ и с изненада установих, че харесвам хокея. Макар трескавата жизненост на убийствената врява да не ми доставяше удоволствие, намирах нещо успокоително в това да седя в огромната прохладна зала. С удоволствие бих ходил там дори да гледам голф — ха-ха. Всъщност бях готов да кажа какво ли не, стига Ла Гуерта да ме заведе при леда. Много ми се искаше да отида до мястото на престъплението — не, всъщност не на престъплението, а на намирането на трупа. Исках да видя това тяло, натъпкано в мрежата върху леда. Исках да развържа чистата опаковъчна хартия и да видя чистите сухи късове. Толкова исках да ги видя, че се почувствах неискрено и собственически настроен към трупа.
— Добре — каза Ла Гуерта най-накрая, когато вече бях почти готов да изляза от кожата си. Усмихваше се със странна усмивка. Донякъде официална, донякъде… Каква? Съвсем различна, човешка и за съжаление — далеч отвъд способностите ми да я разбера. — Тъкмо ще имаме възможност да поговорим.
— С удоволствие. — Излъчвах неустоим чар. Ла Гуерта не отвърна. Може и да не ме бе чула. Не че това имаше значение. Когато ставаше дума за собствената й персона, тя напълно губеше усет за сарказъм. Можеш да я удавиш в най-чудовищното ласкателство на този свят и тя ще го приеме като нещо напълно дължимо. Всъщност изобщо не ми беше приятно да я лаская. Отсъствието на предизвикателство не ме забавляваше. Просто не знаех какво друго да кажа. За какво си въобразяваше, че ще говорим? Достатъчно ме бе наказала с това, че първа бе отишла на мястото.
Стояхме до моята очукана кола и съзерцавахме изгрева. Тя изпитателно гледаше към шосето. Седем пъти ме попита дали съм видял шофьора на камиона. Всеки път задаваше въпросите с различна интонация и с различна мимика между тях. Пет пъти ме попита сигурен ли съм, че камионът е бил хладилен. Убеден съм, че от нейна страна това бе проява на дипломатичност. Имаше доста въпроси в тази насока, но ги преглътна, за да прикрие явно очевидния си интерес. Веднъж дори се забрави дотам, че зададе въпроса си на испански. Казах й, че съм seguro, тя ме погледна и докосна ръката ми, но повече не отвори дума.
На три пъти хвърли поглед към моста, поклати глава и накрая измърмори: „Puta!“. Очевидно имаше предвид офицер Пута, моята скъпа сестра Дебора. Пред лицето на истински хладилен камион, предсказан на всичкото отгоре от Дебора, трябваше да направи известен завой, а от начина, по който си гризеше долната устна, разбирах, че среща известни трудности в това отношение. Бях повече от сигурен, че ще измисли нещо компрометиращо за Деб. За момента обаче вече бях почнал да се надявам на известно покачване на акциите на сестра ми. Не благодарение на Ла Гуерта естествено, но имаше надежда други да забележат блестящия й дебют на детективското поприще и резултатите, до които води той.