Ако бях аз…
Също както в: „Ако бях аз, какво щях да кажа с огледалото?“ и „Ако бях аз, какво щях да направя с камиона?“
Разбира се, че не бях аз. Подобна завист е пагубна за душата, но понеже нямах съвсем ясна представа дали имам душа, за мен това беше без значение. Ако бях аз, щях да бутна камиона в някоя канавка, недалеч от игрището. А после най-вероятно бързо да се измъкна оттам с предварително подготвена кола. Открадната? Зависи. Ако бях аз, щях ли да планирам да оставя тялото на пързалката, или това щеше да е реакцията ми след гонитбата по околовръстното шосе?
Освен всичко останало подобно нещо беше безсмислено. Той не би могъл да разчита на някой, който го преследва до Норт Бей Вилидж, нали? Но беше подготвил главата, за да я хвърли! И защо после е отнесъл останалата част до игрището? Изборът му ми се струваше странен. Да, там имаше лед, а беше и много студено. Огромното ехтящо пространство обаче не бе твърде подходящо за интимни моменти от какъвто и да било вид, ако питате мен. Там цареше чудовищна, бездънна самота, която с нищо не благоприятства съзидателността. Забавно е човек да се отбие на такова място, но то е крайно неподходящо за ателие. Там можеш да се избавиш от излишното, но не и да работиш. Просто нямах такова усещане за този тип.
Колкото до мен, това е.
И така, игрището беше смел ход в неизследвана територия. Щеше да даде на полицията някаква насока и най-вероятно да подведе всички по погрешен път. В случай че изобщо решаха, че е път, по който си струва да тръгнат, а това ми се струваше все по-малко вероятно.
А огледалото пък беше завършек на всичко. Ако бях прав относно подбудите за избора на пързалката, огледалото допълнително подкрепяше тезата ми. То би следвало да е коментар на току-що случилото се и да е свързано с главата. То трябваше да е фактът, върху който се фокусират всички нишки, фактът, който да ги обедини като елегантно подредените късове от разчлененото тяло — изящен акцент към основната работа. И какво щеше да е посланието, ако бях аз?
Виждам те.
Да. Разбира се, че е това, въпреки самоочевидността си. Зная, че си зад мен, и те наблюдавам. Аз обаче съм по-напред от теб, контролирам посоката ти, определям скоростта ти и те наблюдавам, докато ме следваш. Виждам те. Зная кой си и къде си, а единственото, което ти знаеш за мен, е, че те наблюдавам. Виждам те.
Сякаш така беше. Защо не се почувствах по-добре обаче?
А и какво от всичко това можех да разкажа на бедната Дебора? Вече преживявах случилото се толкова дълбоко лично, че трябваше с усилие да си наложа да не забравям за публичната страна на нещата, която беше от значение за сестра ми и кариерата й. Нямаше как да започна да й разправям — нито на нея, нито на никого другиго — че убиецът се опитва да ми каже нещо, стига да имам достатъчно ум да го чуя. А останалото? Имаше неща, които се налагаше да споделя с нея, но не бях сигурен наистина ли искам да го направя.
Прекалено беше. Трябваше да поспя, за да мога да подредя мислите си.
Допълзях до леглото, почти готов да се разрева. Оставих се на съня и просто отлетях в тъмнината. Спах почти два часа и половина, преди телефонът да иззвъни.
— Аз съм — каза гласът от другата страна.
— Дебора?
Естествено, че беше тя.
— Намерих хладилния камион.
— Браво, Деб. Добра новина.
Мълчанието й ми се стори твърде продължително.
— Деб? — попитах накрая. — Новината е добра, нали?
— Не — отвърна тя.
— Уф. — Необходимостта от сън пулсираше в главата ми като тупалки върху молитвено килимче, но се опитах да се съсредоточа. — Хм, Деб, какво си… какво стана?
— Съпоставих нещата. Напълно сигурна съм. Снимките, броя на срезовете, всичко. И докладвах на Ла Гуерта като добър скаут.
— И тя не ти повярва? — попитах скептично.
— Сигурно повярва.
Опитах се да премигна, обаче очите ми лепнеха и се предадох.
— Извинявай, Деб, но нещо не схващам.
— Опитах се да й обясня — каза Дебора с много изтънял, много уморен глас, който създаде у мен ужасяващото усещане, че ме заливат вълни, а нямам ведро да изгреба водата. — Всичко й разказах. Опитах се дори да съм любезна.
— Много добре — отвърнах. — Тя какво каза?
— Нищо.
— Съвсем нищо?