— Погледни този срез.
Краят на разчленения крак стърчеше, блед и по особен начин мъртъв на яркото слънце. Свършваше до глезена. Ходилото беше акуратно отрязано. Останала беше малка татуировка на пеперуда с едно липсващо крило.
Подсвирнах. Почти хирургична прецизност. Това момче беше свършило много добра работа. Справило се беше почти толкова вещо, колкото бих могъл да го направя и аз.
— Много чисто — казах. И наистина беше така. Дори ако оставим прецизността на среза, не бях виждал подобна чиста, суха, елегантна мъртва плът. Великолепно.
— Me cago en diez — изруга той. — Не е довършил.
Взрях се навътре в чувала през рамото му. Нищо не мърдаше.
— На мен ми изглежда съвсем завършено, Анхел.
— Гледай. — Той сръчно разтвори една от другите торби. — Този крак е разрязан на четири части. С линийка ли го е мерил, и аз не знам. Виждаш ли? А този… — Отново се извърна към първия глезен, който толкова ме бе възхитил. — Този е срязан само на две части. Как така, а?
— Представа нямам. Може би детектив Ла Гуерта разполага с хипотеза.
Анхел остана за момент с вперен в мен поглед. И двамата трябваше да положим усилие да запазим лицата си безизразни.
— Може би — отвърна накрая той и отново се върна към работата си. — Защо не отидеш да я попиташ?
— Hasta luego3, Анхел.
— Несъмнено — отвърна той, привел глава над найлоновия чувал.
Преди години се беше разчуло, че детектив Мигдиа Ла Гуерта се е добрала до отдел „Убийства“, като преспала с някого. Достатъчно беше човек да я погледне, за да повярва. Имаше си всичко на подходящото място, че да е физически привлекателна, и то по потискащ аристократичен начин. Веща с грима и много добре облечена. Шик в стила на „Блумингдейл“. Слухът обаче не можеше да е верен. Да започнем с това, че макар външно да изглеждаше много женствена, не съм срещал друга, вътрешно по-мъжествена жена. Ла Гуерта беше твърда, амбициозна по един особено користен начин и единствената й слабост сякаш бяха с няколко години по-младите от нея и с външност на манекени мъже. Затова съм почти сигурен, че не се е докопала до отдел „Убийства“ чрез секс. Успяла е, защото е кубинка, защото е комбинативна и умее да целува задници. В Маями тази комбинация е много по-печеливша от секса.
Ла Гуерта беше много, много добра в целуването на задници. Световна класа. Целуваше задници по целия път към високия пост на инспектор от отдел „Убийства“. За съжаление на тази длъжност никой не се нуждаеше от нейните умения на натегач и тя беше ужасен детектив.
Случва се. Случва се некомпетентността да бъде възнаградена, и то често. Така или иначе, аз трябваше да работя с нея. И употребих неотразимия си чар, за да я накарам да ме хареса. По-лесно е, отколкото можете да си представите. Всеки може да е очарователен, щом никой няма нищо против да си затвори очите, докато ръсиш всички онези нелепи, неоспорими, гнусни неща, които съвестта пречи на повечето хора да изрекат. За мой късмет аз нямам съвест. И ги ръся.
Доближих групата, струпана до кафето. Ла Гуерта разговаряше с някакъв мъж на испански със скоростта на картечен огън. Аз знам испански. Дори разбирам малко кубински. Но на Ла Гуерта й разбирам една от десет думи. Кубинският диалект може да доведе испаноговорещия свят до отчаяние. Изглежда, единствената цел на кубинския испански е да се втурне в надпревара с някакъв невидим секундомер и да изтръгне колкото се може повече от трисекундните изблици, без да употреби нито една съгласна.
За да схванеш какво ти говорят, важното е да знаеш какво ще ти кажат, преди да са го изрекли. Това, изглежда, подклажда усещането за кастово разделение, от което некубинците понякога са оплакват.
Мъжът, когото Ла Гуерта печеше на шиш, беше нисък и широкоплещест, тъмен, с индиански черти, очевидно стреснат от диалекта, от тона и от значката й. Докато й отговаряше, се мъчеше да не я гледа, което пък сякаш я принуждаваше да приказва още по-бързо.
— No, no hay nadie afuera — кротко отвърна той и отклони поглед встрани. — Todos estan en cafe. (Вън нямаше никой, всички бяха в кафето.)
— Donde estabas? — попита тя. (Ти къде беше?)
Мъжът хвърли поглед към чувалите с човешки останки и бързо отмести очи.
— Cocina. (Кухнята.) Entonces yo saco la basura. (После погледнах в гаража.)
Ла Гуерта продължи. Притискаше го с думи, задаваше му подвеждащи въпроси с тон, който го объркваше и унижаваше, и той постепенно забрави ужаса от факта, че е намерил разчлененото тяло в контейнера, и млъкна.