— Камери — работят! — съобщи Уеслър.
— Прозвуча ми като във филмова продукция — каза Пит.
— Горе-долу. Всяка снимка застъпва шейсет процента от следващата. По този начин даден обект се изобразява два пъти под леко различен ъгъл и различно осветление. Можете да откриете неща, които от нивото на земята не се виждат — като останки от човешки поразии отпреди стотици, дори хиляди години.
Пит видя съвсем ясно следата от коловоза. На едно място тя рязко свършваше и се загубваше в поле от люцерна. Той посочи надолу.
— Ами ако обектът е напълно унищожен?
Уеслър погледна през предното стъкло и кимна.
— Да, мога да ви дам и такъв пример. Когато земята над търсения обект е използвана за земеделски нужди, растителността ще приеме малко по-различен цвят поради чуждите на естествения строеж на почвата елементи. Промяната може и да не бъде забелязана от човешкото око, но оптичната система на камерата и подсиленият цветен тон на филмовата лента увеличават особеностите в земния пласт далеч над действителните им изражения.
За нула време, както му се стори на Пит, те наближиха южните покрайнини на столицата на щата Ню Йорк. Той се загледа в океанските товарни кораби, вкарани в доковете на пристанището на Олбъни. Железопътни линии върху акри площ излизаха във всички посоки от складовите постройки и наподобяваха огромна паяжина. Там старият коловоз се изгубваше завинаги под тежкия крак на съвременното развитие.
— Да направим още една обиколка — предложи Пит.
— Променям посоката — потвърди Уеслър.
Още пет пъти те облетяха губещите се релси на Северни железопътни линии „Ню Йорк & Квебек“, но тънката и крехка линия, прорязваща извънградската местност, оставаше все тъй самотна и никъде не се прекъсваше от видими разклонения.
Ако камерите не заснемеха нещо, което той е пропуснал да види, единствената му надежда да открие „Манхатън лимитид“ оставаше Хайди Милиган.
Пътните карти от Железопътния музей бяха изчезнали от папката и Хайди несъмнено знаеше кой ги е откраднал.
Шоу се беше върнал в хотела късно същата нощ и двамата се любиха нежно до сутринта. Когато обаче Хайди се събуди, от Шоу нямаше и следа. Твърде късно се досети, че той е подслушвал разговора й с адмирал Сандекър.
Докато се любеха, тя неведнъж си помисли за Пит. С него беше съвсем различно. В леглото Пит беше всепоглъщащ и необуздан и я подтикваше да му отвръща със същото. Тяхното любене беше нещо като състезание, като спортен турнир, в който тя никога не печелеше. Пит я поглъщаше, оставяше я да плува в мъгла от изтощително поражение. Дълбоко в нея оставаше чувството, че независимото й его е потъпкано и съзнанието й отказваше да приеме превъзходството му, макар в същото време тялото й да жадуваше за това с греховна страст.
С Шоу актът беше нежен и едва ли не почтителен и тя можеше да владее реакциите си. Те взаимно се поощряваха, а поотделно бяха като двама гладиатори, които се въртят в кръг, като всеки дебнеше да открие пролука, за да надвие другия. Пит винаги я оставяше изтощена и с чувството, че е била използвана. Шоу също я използваше, само че с различна цел, което, колкото и да беше странно, като че ли нямаше значение за нея. Тя копнееше да се върне при него като човек, който се завръща от бурно пътешествие.
Хайди се облегна на стола в библиотеката на музея и затвори очи. Шоу е решил, че задигайки архивите, я е пратил в задънена улица. Но имаше други източници за запознаване с железопътната история, други архиви, частни колекции или исторически общности. Шоу знаеше, че тя няма достатъчно свободно време, за да тръгне да ги търси. Затова сега й се налагаше да измисли друг начин да ги намери. Но онова, което Шоу не знаеше, което интригантският му ум не можеше да предвиди, беше, че тя изобщо не бе влязла в капана.
— Добре, господин Елегантен задник — прошепна тя на смълчаните лавици, — сега вече те пипнах!
Тя повика прозяващия се уредник, който продължаваше да се възмущава от невъзпитаните агенти на ФБР.
— Бих искала да видя архивите със старите спедиторски протоколи и дневниците на влака.
Той кимна сърдечно.
— Разполагаме с каталози на образци от спедиторски документи. Но не на всички, разбира се. Много са обемисти, за да ги съхраняваме. Само ми кажете какво точно ви интересува и с удоволствие ще го потърся.