Сандекър се обърна и тръгна към аварийната шахта. Вече бе срязана и последната пръчка на решетката. Водолазният екип стоеше в готовност да прониже сърцето на хълма. Странна тишина бе обгърнала всички. Гледаха черния отвор така, сякаш виждаха злокобна врата към ада.
Пит бе облякъл водолазен костюм и пристягаше ремъците на бутилките за сгъстен въздух. След като се увери, че всичко е на място, кимна на Райли и водолазния екип.
— Готово. Хайде да започнем нощно издирване.
Сандекър му хвърли неразбиращ поглед.
— Нощно издирване ли?
— Това е стар израз на водолазите за проучване тъмнината на подводните пещери.
Лицето на Сандекър остана сериозно.
— Не предприемайте рискове и бъдете здрави…
— Стискайте палци да намеря тук договора.
— Дори с двете ръце. Другата е за Шоу, ако те превари.
— Да — отвърна Пит, — не е изключено.
Той влезе в приканващата го портална рамка и тъмнината го погълна.
80.
Старият авариен изход на главната кариера се спускаше към недрата на хълма. Стените бяха високи два метра и по тях се виждаха следи от кирките на рудокопачите. Въздухът беше влажен, с лекия, но зловещ мирис на мавзолей. След двайсетина метра пътят завиваше и всякаква светлина отвън се изгубваше.
Водолазните лампи светеха и Пит, следван от Райли и трима мъже, продължиха напред, стъпките им отекваха във вечната тъма.
Отминаха празна вагонетка, чиито малки железни колела бяха скачени с ръждясало съединение към тесните релси. В една изкопана ниша имаше прилежно подредени кирки и лопати — сякаш чакаха закоравели ръце отново да сграбчат дръжките им. Малко по-нататък се появиха и други неща: счупена миньорска лампа, един тежък ковашки чук и избелелите, слепени страници на минен каталог. Каталогът беше останал отворен на реклами, изобразяващи пианоли11.
Купчина от паднали камъни препречи пътя им и ги забави двайсет минути, докато ги отместят. Всеки оглеждаше подозрително изгнилите дървени греди, изкривени от тежестта на ронещия се таван. Докато разчистваха камъните, никой не продумваше. Страхът, че могат да пропаднат в някоя пропаст, смразяваше съзнанието им. Накрая успяха да си проправят път и видяха, че оттатък бариерата подът на тунела беше залят с няколко сантиметра вода.
Когато водата стигна до коленете им, Пит се спря и вдигна ръка.
— След малко водата ще стигне над главите ни — каза той. — Мисля, че ще е най-добре обезопасителната група да започне операциите си оттук.
Райли кимна.
— Съгласен съм.
Тримата водолази, които трябваше да останат след другите в случай на нужда, започнаха да подреждат запасните си бутилки със сгъстен въздух, после завързваха края на едно оранжево флуоресцентно въже, навито на огромна макара. Когато мъжете окомплектоваха екипировките си, водолазните им лампи затанцуваха по стените на тунела, а гласовете им зазвучаха чужди и подсилени.
Пит и Райли свалиха туристическите си ботуши и си сложиха плавниците, след това се хванаха за макарата и продължиха напред, развивайки обезопасителното въже.
Водата скоро стигна до кръста им. Те нагласиха водолазните си маски, захапаха накрайниците на регулаторите за въздух. После се гмурнаха във водното пространство.
Под повърхността беше студено и мрачно, видимостта — учудващо силна. Изведнъж Пит съзря мъничък саламандър, чиито очи се бяха изродили до пълна слепота, и той потръпна от едва ли не суеверно благоговение. Остана поразен, че в това гробовно уединение може да съществува някаква форма на живот.
Аварийната шахта на кариерата се спускаше надолу като огромна, стръмна бездънна яма. Имаше нещо злокобно в нея — сякаш някаква прокълната и страховита сила се спотайваше в мрачните дълбини отвъд лъчите на водолазните лампи.
След десет минути по часовника на Пит двамата спряха и прегледаха уредите си. Дълбокомерите им отчитаха 32 метра. Очите на Пит се задържаха изпод маската върху Райли. Водачът на водолазите бързо свери въздушния си манометър, после направи знак с глава, че могат да продължат.
Шахтата започна да се разширява във вид на пещера, чиито стени имаха цвят на потъмняло злато. Най-накрая двамата навлязоха в една галерия на варовиковата кариера. Дъното се изравни и Пит забеляза, че дълбочината там е стигнала осемнайсет метра. Той насочи лампата си нагоре и лъчът освети нещо като покритие с живачна амалгама. После се изтласка нагоре като призрак в полет и изведнъж излезе над повърхността. Откри, че се намира във въздушна възглавница под тавана на просторна заоблена камера. Отгоре като ледени шушулки се спускаха гъсти групи сталактити, чиито конусовидни върхове свършваха на сантиметри над водата. Твърде късно Пит се гмурна, за да предупреди Райли.