— Опасявам се, че извървяхме пътя си, старче. Няма да можем да ги удържим още дълго.
— Ти и хората ти свършихте славна работа — отбеляза Шоу. — Дори надминахте всички очаквания.
— Добри са момчетата, дадоха всичко от себе си — каза с отпаднал глас Маклин. — Има ли вероятност да проникнем през тази проклета дупка?
— Ако попитам още веднъж Колдуайлър как вървят нещата, нищо чудно да ми пръсне черепа с лопатата.
— Можем преспокойно да хвърлим един заряд там и да се свърши работата.
Шоу го погледна замислен, после рязко се обърна и се покатери до ръба на ямата. Мъжете, теглещи нагоре пълните кофи, изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да се строполят от изтощение. Бяха потънали в пот и дишаха тежко.
— Къде е Колдуайлър? — попита Шоу.
— Слезе долу. Каза, че никой не можел да копае по-бързо от него.
Шоу се надвеси от ръба на изкопа. Вентилационната шахта правеше завой и уелсецът не се виждаше. Шоу го извика по име.
Дълбоко долу се подаде една буца пръст във формата на човек.
— Какво има пак, по дяволите?
— Времето ни изтича. — Гласът на Шоу отекна в шахтата. — Има ли възможност да пробием отвор с експлозиви?
— Не става — провикна се Колдуайлър. — Стените ще хлътнат.
— Трябва да рискуваме.
Колдуайлър се отпусна на колене от пълна преумора.
— Добре — каза той с дрезгав глас. — Хвърли заряди. Ще опитам.
След минута сержант Бентли спусна една чанта с пластични експлозиви. Колдуайлър внимателно напъха еластичните заряди в дълбоки сондажни отвори, нагласи детонаторите и направи знак да бъдат издърпани на повърхността. Когато и той самият се появи, Шоу го хвана подмишница и го отдалечи от входа на изкопа.
Колдуайлър се ужаси при вида на касапницата наоколо. От първоначалния отряд на Маклин само четирима мъже не бяха ранени, но пък продължаваха да поддържат ожесточена стрелба в гората.
Изведнъж от земята под тях се разнесе тътен и вентилационната шахта избълва облак прах. Колдуайлър веднага слезе обратно долу. Шоу го чу как кашля, но погледът му не можеше да проникне през вихрещата се пелена.
— Издържаха ли стените? — извика Шоу.
Отговор нямаше. Тогава почувства дръпване на въжето и започна като бесен да го дърпа. Вече чувстваше, че ръцете му отмаляват, когато се подаде посипаната с прах глава на Колдуайлър.
Уелсецът заговори неразбрано и накрая прочисти гърлото си:
— Успяхме! — рече задъхан той. — Проникнахме вътре. Побързайте, момчета, преди да са ви простреляли.
Маклин също беше там. Той се ръкува с Шоу.
— Ако не се видим отново, всичко най-хубаво.
— На теб също.
Сержант Бентли му подаде фенерче.
— Ще ви потрябва, сър.
Колдуайлър върза три въжета едно за друго, за да увеличи дължината.
— Това ще стигне до пода на кариерата — каза той. — Хайде, слизайте!
Шоу скочи в изкопа и започна да се спуска. По едно време спря за миг и погледна нагоре.
Прахът от взрива още не се бе слегнал и загрижените лица горе не се виждаха ясно.
На граничната линия хората на лейтенант Санчес продължаваха да залягат зад дървета и скали и поддържаха масирана стрелба към обраслото с гъсталаци дере. От откриването на огъня лейтенантът имаше един загинал и осем ранени. Куршум улучи и него, като мина през бедрото му. Той свали куртката си и превърза предната и задната дупки с долната си риза.
— Огънят им отслабва — отбеляза сержант Хупър, изплювайки парченца тютюн.
— Цяло чудо е, че все още има живи сред тях — каза Санчес.
— Само фанатични терористи се бият така ожесточено.
— Добре са обучени. Не мога да не им призная превъзходството. — Той замълча и се ослуша. После се почеса по ухото и се вгледа между два големи скални блока. — Слушай!
Хупър сбърчи чело.
— Моля, сър?
— Те спряха да стрелят.
— Сигурно е номер, за да ни заблудят.
— Не мисля така — каза Санчес. — Нареди да се преустанови стрелбата.
След малко над опустошената гора се настани странна тишина. После един мъж бавно се изправи от храсталаците, вдигнал високо оръжието си в ръка.
— Копеле! — измърмори Хупър. — Той е облечен с пълна бойна униформа.
— Сигурно я е купил от някоя разпродажба след войната.