Выбрать главу

— Самодоволен негодник!

Санчес се изправи на крака и нехайно си запали цигара.

— Отивам на проучване. Ако онзи вземе много да знае, виж му сметката.

— Стойте по-настрана, сър, за да имаме директна линия за стрелба.

Санчес кимна и тръгна напред. Спря на метър-два от сержант Бентли и го огледа. Видя опушеното му лице, мрежестата му каска със стърчащи от нея клонки и отличителните знаци на сержантския чин. По лицето на боеца нямаше и следа от страх. Тъкмо обратното — по него се разливаше широка усмивка.

— Добро утро ви желая, сър — поздрави го Бентли.

— Вие ли сте командващият?

— Не, сър. Ако обичате, последвайте ме. Ще ви заведа при него.

— Предавате ли се?

— Да, сър — кимна Бентли.

Санчес насочи оръжие.

— Добре, след вас.

Те закрачиха през оголените от куршуми клони на храстите и се спуснаха в дерето. Погледът на Санчес обхвана пръснатите тела и пропитата с кръв земя. Ранените го гледаха с безразличие. Правеха впечатление трима мъже, които изглеждаха невредими.

— Изравнете редицата, момчета! — нареди им строго Бентли.

Санчес се чувстваше объркан. Тия мъже не покриваха образа на терористите — поне на онези, които бе виждал или за които бе чувал.

Те приличаха на униформени войници, много дисциплинирани и обучени да водят битки. Бентли го заведе при двама мъже, разположени до една изкопана дупка в земята. Единият, който изглеждаше така, сякаш се бе въргалял в кал, за да рекламира перилни препарати, се бе навел над другия и срязваше пълния му с кръв ботуш. Излегнатият мъж вдигна поглед към приближаващия се Санчес и му се усмихна жизнерадостно.

— Добро утро!

Каква весела компания, помисли си Санчес, преди да попита:

— Вие ли сте командващият тук?

— Тъй вярно! — отвърна Маклин. — Ще имам ли честта да узная името ви, сър?

— Лейтенант Ричард Санчес от Морската пехота на Съединените щати.

— Какъвто волът, такъв и остенът. Аз пък съм лейтенант Дигби Маклин от Морската пехота на Великобритания.

Санчес остана като гръмнат. Успя само да промълви:

— Дявол да ме вземе!

Първото нещо, което Шоу подуши, докато се спускаше във вентилационната шахта, беше зловонието на влага и мухъл. След двайсетина метра той не можеше повече да стигне с крака или с ръце заоблените стени. Затова сграбчи здраво въжето и насочи светлината на фенерчето си в тъмнината.

Шоу беше попаднал в обширна пещера, висока най-малко дванайсет метра от пода до тавана. В нея нямаше нищо, освен голяма купчина отпадъци в единия ъгъл. Въжето свършваше на около четири метра над земята. Той пъхна фенерчето подмишница, пое дълбоко въздух и се пусна от въжето.

Падна като камъче, хвърлено в тъмнината на кладенец — страховито изживяване, което никога не би пожелал да изпита отново.

Когато се приземи, той изпъшка тежко. Можеше да скочи така, че краката му да поемат по-големия удар. Падна обаче на едната си страна, като китката на разперената му ръка се удари в нещо твърдо и той чу противния пукот на счупена кост.

Шоу остана на място минута-две, стиснал устни от силната болка, и се изпълни със самосъжаление. После изведнъж дойде на себе си, като си помисли, че беше само въпрос на време американците да проникнат във вентилационната шахта и с мъка се размърда до седнало положение.

Опипа кръста си за фенерчето и плъзна бутона, за да го включи. Слава богу, още работеше!

Видя, че се намира до железопътен коловоз с тесни релси, които излизаха от пещерата и продължаваха в прокопан в единия й край тунел.

Непохватно, с една ръка, той свали колана си и направи нескопосана превръзка през рамо за ръката си, след това се изправи на крака и навлезе по коловоза в тунела.

Вървеше между релсите, като внимаваше да не се спъне в траверсите. В продължение на петдесетина метра релсовият път беше равен, след което започваше да се спуска по лек наклон. Шоу повървя още малко и насочи фенерчето си в тъмнината пред себе си.

Светлинният лъч отрази нещо като две чудовищно големи червени очи.

Шоу предпазливо продължи напред, препъна се в нещо твърдо и поглеждайки надолу, видя още един коловоз. Релсите му бяха укрепени на много по-голяма ширина, по-голяма дори от тези, по които вървяха английските влакове, прецени той. Излезе от тунела и се озова в друга пещера.