Много предпазливо, сякаш се боеше да не събуди притежателя й, Шоу измъкна чантата от втвърдените пръсти.
И изведнъж замръзна на място. Помисли си, че с крайчеца на окото мерна съвсем леко движение. Но сигурно така му се е сторило. Трепкащите сенки по стените разбунтуваха вродените му страхове. Ако се оставеше на въображението си, мъждукащата светлина на фенерчето можеше да съживи всичко наоколо.
В следващия миг сърцето му спря. Всеки кардиолог би казал, че това е невъзможно. Но сърцето му наистина спря, когато той се втренчи като парализиран в отражението на прозореца.
Зад него трупът със спортната шапка се надигна от въртящия се стол с вдървен гръб. После свали вестника от лицето си и се усмихна на Шоу.
83.
— Там няма да намерите това, което търсите — заговори Дърк Пит, посочвайки с брадичка пътната чанта.
Шоу едва не откачи, след като забеляза, че върху водолазния си костюм Пит беше облякъл старо сако, но най-сетне се съвзе и каза:
— Вие имате смущаващ начин да изразявате присъствието си.
Пит усили осветлението, като включи водолазната си лампа и най-нехайно съсредоточи отново вниманието си върху стария вестник.
— Винаги съм знаел, че съм се родил с осемдесет години по-късно. Ето тук се продава на старо една „Стъц“ на малко километри, и то само за шестстотин седемдесет и пет долара.
През последните дванайсет часа Шоу бе изразходвал всичките си емоционални реакции и никак не му беше до вятърничави приказки.
— Как успяхте да влезете тук? — попита той.
Пит не вдигна поглед от рекламите за автомобили, когато отговори:
— Преплувах през аварийната шахта. Въздухът ми свърши и за малко да се удавя. И щях, ако по щастлива случайност не се бях натъкнал на руден джоб със застоял въздух под една потопена под водата каменотрошачка. Още едно поемане на въздух ми даде възможност да се оттласна в страничен тунел.
Шоу обхвана с ръка вагона.
— Какво е станало тук?
Пит посочи двамата мъже край масата.
— Мъжът с пътната чанта е, по-точно е бил Ричард Есекс, помощник държавен секретар. А другият е бил Клемънт Маси. До Маси има прощално писмо до жена му. В него е описана цялата трагедия.
Шоу взе писмото и присви очи към избелялото мастило.
— Значи този Маси е искал да обере влака.
— Да, знаел е за товара от злато.
— Аз го видях. Количество, достатъчно да се купи цялата „Банк ъв Ингланд“.
— Планът на Маси е бил невероятно сложен за онова време. Той и хората му дали сигнал на влака да спре на един изоставен железопътен възел на име Мондрагън Хук. Там те принудили машиниста да отбие „Манхатън лимитид“ в едно старо разклонение, водещо в кариерата, преди никой от пътниците да разбере какво става.
— Както се вижда, сметката му е излязла крива.
— И то не само една — добави Пит. — Преборването с охраната минало благополучно. Тази част от плана му предварително била добре изрепетирана. Но въоръжената охрана, която трябвало да ескортира Есекс и договора до Вашингтон, им дошли изневиделица. Когато престрелката свършила, всички от охраната били мъртви, а Маси загубил трима от хората си.
— Явно това не го е спряло — вметна Шоу, продължавайки да чете писмото.
— Не, продължил да следва плана си и инсценирал срутването на моста Довил-Хъдсън. После се върнал в кариерата и взривил заряди с черен барут, за да затвори входа й, след което имал достатъчно време, за да разтовари златото и да избяга през аварийната шахта.
— Как е щяло да стане, като тя е пълна с вода?
— Най-добре замисленият план продължава — отвърна Пит. — Аварийната шахта минава на по-високо ниво от дълбокия край на кариерата, където е започнало наводняването. Когато Маси отвлякъл „Манхатън лимитид“, пътят му за излизане е бил сух. Но след като взривил входа, ударните вълни отворили подземни пукнатини и водата нахлула в шахтата, като отрязала всякаква възможност за бягство, обричайки всички вътре на бавна и мъчителна смърт.
— Горките хора — каза Шоу. — Сигурно седмици наред са мръзнали от студ и глад.
— Интересно, как са се озовали на една маса Маси и Есекс, за да умрат заедно — изказа гласно разсъжденията си Пит. — Какво ли общо са намерили помежду си накрая?
Шоу вдигна фенерчето си, за да освети Пит.
— Кажете ми, господин Пит, сам ли сте тук?