— Да, водолазът, който беше с мен, се върна обратно.
— Изглежда, трябва да предположа, че договорът е у вас.
Пит загледа Шоу над ръба на вестника с неразгадаем поглед.
— Правилно предполагате.
Шоу извади ръката от джоба си и насочи към него 25-калибровия „Берета“.
— В такъв случай ще трябва да ми го дадете.
— За да го изгорите ли?
Шоу само кимна.
— Съжалявам — каза спокойно Пит.
— Мисля, че не разбирате напълно положението.
— Очевидното е, че вие имате пистолет.
— А вие нямате — заяви уверено Шоу.
Пит сви рамене.
— Да бе, хич не ми дойде наум да взема един.
— Ако обичате — договора, господин Пит.
— Който сварил, той преварил, господин Шоу.
Шоу изпусна дълга беззвучна въздишка.
— Вие спасихте живота ми, затова ще бъде много неетично да ви убия. Само че копието на договора означава далеч повече за моята страна от личните дългове между нас двамата.
— Вашето копие на борда на „Емприс ъв Айрланд“ е унищожено — каза бавно Пит. — Това тук принадлежи на Съединените щати.
— Възможно е, но Канада принадлежи на Англия. И ние нямаме намерение да се откажем от нея.
— Империята няма да остане вечна.
— Индия, Египет и Бирма — да не изброявам и останалите — никога не са били наши, за да ги бяхме запазили — поясни Шоу. — Докато Канада беше създадена и изградена от англичаните.
— Не помните историята си, Шоу. Първи бяха французите, а после англичаните. След вас дойдоха германци, поляци, скандинавци и дори американци, които се преселиха на север в западните провинции. Вашето правителство държеше юздите, като поддържаше мощна структура, ръководена от хора, които не са били нито родени, нито изучени в Англия. Същото се отнася и за страните във вашата Британска общност. Тукашното правителство и големите корпорации могат да бъдат управлявани от местни жители, но хората, които взимат главните решения, се изпращат от Лондон.
— Системата дава много добри резултати.
— Географията и разстоянието ще провалят системата в крайна сметка — рече Пит. — Никое правителство не може до безкрайност да управлява друго от хиляди километри разстояние.
— Ако Канада напусне Британската общност, същото може да стори и Австралия или Нова Зеландия, дори Шотландия и Уелс. Няма нищо по-обезпокояващо от това.
— Кой може да каже къде ще бъдат националните граници след хиляда години. Да не говорим пък кой ли изобщо се интересува от това.
— Аз се интересувам, господин Пит. Моля, дайте ми договора.
Пит не отговори, но извърна глава и се заслуша. В един от тунелите отекнаха слаби гласове.
— Вашите приятели ме проследиха във вентилационната шахта — каза Шоу. — Времето изтече.
— Убиете ли ме, те пък ще убият вас.
— Простете ми, господин Пит. — Дулото на пистолета сочеше право между очите на Пит.
Оглушителен, звънлив трясък раздра смълчания сумрак на пещерата. Не беше острият пукот на изстрел от малкия „Берета“, а много по-гръмкият ек на 7.63-милиметров автоматичен „Маузер“. Главата на Шоу се отметна на една страна и той се свлече на стола.
Пит погледна тлеещата дупка в средата на вестника, после стана на крака, остави маузера на масата и настани Шоу в легнало положение на пода.
В този момент Джордино, вдигнал картечен пистолет пред себе си, нахлу през вратата като разярен бик. Той рязко се закова на място и зяпна с уста при вида на спортната шапка, щръкнала на главата на Пит. После видя и Шоу.
— Мъртъв ли е?
— Куршумът ми одраска черепа му. Той е жилаво старче. Нищо чудно след тежко главоболие и няколко шева отново да се втурне по петите ми.
— Къде намери оръжие?
— Взех го назаем от него. — Пит посочи мумията на Клемънт Маси.
— А договора? — попита нетърпеливо Джордино.
Пит извади от страниците на вестника голям лист хартия и го доближи до водолазната лампа.
— Ето го Северноамериканският договор — съобщи той. — Като се изключи една овъглена дупка между параграфите, той е четлив както в деня на подписването му.
84.
Президентът на Съединените щати се разхождаше нервно по килима в преддверието на Канадския сенат. Лицето му издаваше, че е обзет от мрачно предчувствие. Влязоха Алън Мърсиър и Харисън Мун и застанаха мълчаливи до вратата.