— Някакви вести? — попита президентът.
Мърсиър поклати глава.
— Никакви.
Мун изглеждаше напрегнат и измършавял.
— Последното съобщение от адмирал Сандекър сочи, че Пит вероятно се е удавил в кариерата.
Президентът сграбчи Мърсиър за рамото, сякаш искаше да вземе сили от него.
— Нямах право да очаквам невъзможното.
— Рисковете си заслужаваха — каза Мърсиър.
Президентът не можа да прогони обзелия го силен ужас.
— Всяко извинение за провал кънти на кухо.
— Министър-председателят и генерал-губернаторът пристигнаха в Сената, господин президент — каза появилият се държавен секретар Оутс. — Министрите вече са тук и чакат.
Израз на поражение помрачи очите на президента.
— Явно, че времето изтече, господа. Както нашето, така и на Съединените щати.
Високата 88 метра кула — Пийс Тауър — оформяща централния блок на сградата на Парламента, гледана от прозорците на Шинлети ВТОЛ, ставаше все по-широка, докато самолетът правеше завой към летището на Отава.
— Ако въздушното движение не се окаже много натоварено — предположи Джак Уеслър, — след пет минути ще сме кацнали.
— Зарежи летището — каза Пит. — Приземи ни върху тревната площ пред Парламента.
Уеслър отвори широко очи.
— Не мога да направя това. Ще си загубя разрешителното за пилотиране.
— Тогава ще те успокоя. — Пит извади стария маузер от пътната чанта на Есекс и пъхна дулото му в ухото на Уеслър. — А сега ни приземи.
— Ама нали ако… ако ме застреляте, ще се разбием — запелтечи пилотът.
— Кому си притрябвал? — усмихна се ледено Пит. — Аз имам повече летателни часове от теб.
С лице по-бяло от платно, Уеслър започна да снижава.
Група туристи, които правеха снимка на полицай от Кралската канадска полиция, вдигнаха лица при звука на самолетните двигатели и бързо се пръснаха настрани. Пит остави оръжието си върху седалката, отвори вратата и скочи, преди колелата да докоснат тревата.
Шмугна се сред скупчените зяпачи толкова бързо, че даже изуменият полицай не успя да го спре. Входът на високата Пийс Тауър беше задръстен с кордони от туристи, които чакаха да зърнат президента. Пит си проби път, без да обръща внимание на виковете на охраняващите полицаи.
След като се озова в мемориалната сграда, за миг се обърка накъде да тръгне. Две дузини кабели се виеха по пода.
Той ги проследи наслуки, знаейки, че те свършват във видеокамерите, които записваха президентската реч. Почти стигна до вратата на камарата на Сената, когато един полицай, на ръст като малка планина, в аленочервена церемониална туника, му препречи пътя.
— Не мърдайте, мистър!
— Заведете ме при президента! Бързо! — настоя Пит. В мига, в който изговори думите, осъзна, че сигурно са прозвучали абсурдно.
Полицаят изгледа подозрително странното му облекло.
Пит едва бе имал време да свали горнището на водолазния си костюм и да навлече якето на Джордино — с два номера по-късо — за да хукне към самолета на Уеслър. От кръста надолу бе останал с долната част на водолазния костюм и бос.
Изневиделица други двама притиснаха Пит от двете му страни.
— Внимавайте с него, момчета. Може да носи бомба в тази чанта.
— В нея няма нищо, освен един лист хартия — поясни бесен Пит.
Около тях започнаха да се събират туристи и да щракат с фотоапаратите си, любопитни да узнаят какво става.
— Я най-добре да го разкараме оттук — каза единият полицай и грабна пътната чанта.
Пит никога не се бе чувствал толкова отчаян.
— За бога, изслушайте ме…
Тъкмо започнаха да го избутват, и то доста грубо, когато един мъж с класически тъмносин костюм си проправи път през тълпата. Той хвърли бегъл поглед към Пит и се обърна към полицая.
— Проблем ли имате, господин полицай? — попита той, показвайки картата си за самоличност от американските тайни служби.
— Този екстремист се опита да влезе в Сенатската камара…
Пит изведнъж се освободи и се втурна напред.
— Щом сте от тайните служби, помогнете ми. — Той викаше, без да съзнава.
— Спокойно, приятел — каза „тъмносиният костюм“ и ръката му се стрелна към кобура на оръжието под мишницата му.