— Нося важен документ за президента. Името ми е Пит. Той ме очаква. Трябва да ме заведете при него.
Полицаите отново се нахвърлиха върху Пит, този път с гневни пламъчета в очите. Агентът от тайните служби ги възпря с ръка.
— Спокойно! — Той погледна скептично Пит и каза: — Дори да искам, не мога да ви заведа при президента.
— Тогава ме заведете при Харисън Мун — озъби му се Пит, идвайки му до гуша от абсурдното положение.
— Мун познава ли ви?
— Ако щете вярвайте!
Мърсиър, Оутс и Мун седяха в преддверието на Сената и гледаха президента по телевизионния монитор, когато вратата се отвори със замах и група от агенти на тайните служби, полицаи и охранители на сградата, които влачеха Пит с поне половин дузина ръце, нахлуха в помещението като приливна вълна.
— Край на лова! — извика Пит. — Намерих го!
Мърсиър скочи на крака и зяпна с уста. Беше толкова смаян, че не можа да продума веднага.
— Кой е този човек? — попита Оутс.
— Боже мой! Това е Пит! — успя да смотолеви Мун.
С усмирени ръце и подуто от подъл удар око, Пит кимна към протритата стара чанта в ръката на единия полицай.
— Копието на договора е вътре.
Докато Мърсиър свидетелстваше за Пит и изкарваше охраната от преддверието, Оутс зачете съдържанието на договора. Когато свърши, вдигна недоумяващ поглед.
— Истински ли е? В смисъл, има ли вероятност да е подправен?
Пит се стовари на един стол и внимателно опипа издуващата се синина под окото си.
— Бъдете спокоен, господин секретар, в ръцете си държите автентичен документ.
Мърсиър се приближи и прелисти набързо страниците на копието с речта на президента.
— Остават му още две минути до края на изявлението.
— Ами тогава да му дадем това, хайде, бързо! — настоя Мун.
Мърсиър погледна изтощения мъж на стола.
— Мисля, че господин Пит трябва да има тази чест. Той представлява мъжете, които загинаха заради договора.
Пит рязко се изправи на стола.
— Кой, аз?! О, не мога да се покажа пред милионите зрители, които наблюдават по телевизията Канадския парламент, и да прекъсна обръщението на президента. Не и в този вид, сякаш съм пияница от карнавално увеселение.
— Няма да правите това — усмихна се Мърсиър. — Аз ще прекъсна президента и ще му кажа да дойде в преддверието. Вие ще му го дадете тук.
Разположени в тъмночервените кресла на Сенатската камара, водачите на канадското правителство останаха изумени от поканата на президента на Съединените щати да започнат преговори за сливането на двете нации. Всеки чуваше подобно нещо за първи път. Единствено Сарвьо седеше невъзмутим, със спокойно и неразгадаемо лице.
Шепот от негодувание заля залата, когато президентският съветник по националната сигурност се приближи до катедрата и заговори тихо в ухото на президента. Прекъсването на важно изявление не беше обичайна практика и нямаше да бъде подминато с мълчание.
— Моля да ме извините за момент — каза президентът, което подсили загадъчността. Той се обърна и излезе в преддверието.
В очите на президента Пит изглеждаше като скитник от ада. Той пристъпи напред и го прегърна.
— Господин Пит, нямате представа колко се радвам да ви видя.
— Извинете, че закъснях. — Само това измисли като отговор Пит. После се насили да се усмихне и внимателно му подаде продупчения лист хартия. — Това е Северноамериканският договор.
Президентът пое листа и съсредоточи поглед в съдържанието му. Когато вдигна очи, Пит с изненада видя, че в тях блестят сълзи. Президентът сподавено промълви: „Благодаря ви“ и се отдалечи.
Мърсиър и Мун седнаха отново пред телевизионния монитор и видяха как президентът се връща при катедрата.
— Моите извинения за прекъсването, но току-що ми връчиха документ от огромно историческо значение. Това е така нареченият Северноамерикански договор…
Десет минути по-късно президентът завърши тържествено с думите:
— … и така от седемдесет и пет години насам, според условията, изложени по-нататък, Канада и Съединените щати са съществували, без да знаят истината, като две отделни държави, докато според международния закон те са били една…
Мърсиър въздъхна дълбоко.
— Слава богу, че не им изтърси в лицето, че принадлежат към нас.