— А как ще реагират англичаните?
— Както в случаите с Индия, Южна Африка и другите им колонии. Ще махнат с неохота за сбогом.
— Какви са ти плановете, приятелю?
— Ще се кандидатирам за президент на Квебек — отвърна Сарвьо.
— Не ти завиждам. Ще бъде трудна, мръсна битка.
— Да, но ако аз спечеля, печелим и двамата. Квебек ще бъде с една крачка по-близо до присъединяването към съюза. И което е най-важно, ще бъде в състояние да гарантира електрическа енергия от „Джеймс бей“ и ще бъде сигурно, че вие сте включени и ще се облагодетелствате от развитието на вашето нефтено находище в залива Унгава.
Президентът остави празната си чаша на масичката и погледна Сарвьо.
— Съжалявам за Даниел. Трудно ми беше да взема решение да ти кажа за връзката й с Анри Вийон. Не бях сигурен как ще го приемеш или дали изобщо щеше да ми повярваш.
— Повярвах ти — отвърна тъжно Сарвьо. — Повярвах ти, защото знаех, че е истина.
— Да можеше да има друг начин…
— Не можеше!
Бяха си казали всичко. Президентът отвори вратата. Сарвьо го хвана за рамото, за да го задържи.
— По още един въпрос трябва да се разберем.
— Казвай.
— За Северноамериканския договор. Ако всичко друго пропадне, ще принудиш ли Канада да се придържа към условията?
— Да — отвърна президентът и погледът му стана твърд. — Не може да има връщане назад. Ако ми се наложи, няма да се поколебая да приложа договора.
86.
Валеше дъжд, когато Хайди, накуцвайки, влезе в залата за излитащи пътници на ТУА на летище „Кенеди“. Силният проливен нюйоркски дъжд одираше листата на дърветата и принуждаваше натовареното автомобилно движение да пълзи като гъсеница. Тя носеше син шлифер над военноморската си униформа, от косата, подаваща се от бялата фуражка, се стичаха капки дъжд. Остави голямата си пътна чанта на килима и изнасяйки внимателно цялата си тежест върху здравия си крак, седна на един свободен стол.
След шеметните събития от изминалите няколко седмици, мисълта, че се връща отново към всекидневните си задължения, я потисна. Не бе виждала Пит, откакто той спешно замина за Отава, нито изпадналия в безсъзнание Брайън Шоу, до когото охраняващите го морски пехотинци не я допуснаха, преди да го качат в линейка и спешно да го закарат във военна болница. Почти я бяха забравили в общата възбуда. Благодарение единствено на загрижеността на адмирал Сандекър тя беше закарана в Ню Йорк, за да се наспи заслужено в хотел „Плаза“. За другия ден й беше запазено място в първа класа за самолет, да отлети обратно за военноморската база в Сан Диего.
Тя се загледа през прозорците в дъжда, който образуваше езера по пистата и отразяваше многоцветните светлини в две измерения. Ако наоколо нямаше хора, щеше да си позволи удоволствието хубаво да си поплаче. Изпитваше дълбок копнеж при спомена за прегръдките на Шоу. Той бе нахлул в живота й и сега тя негодуваше, задето й бе отнел любовта. Но не изпитваше угризения, само се ядосваше на себе си, че не успява да се владее.
Сляпа и глуха за разхождащите се край нея хора, тя се опита да пропъди от съзнанието си чувствата и срамните си постъпки през отминалите седмици.
— Все съм виждал меланхолични създания — каза глас до нея, — но вие, госпожо, биете рекорда.
— Толкова ли ми личи? — попита тя, изненадана от спокойствието в гласа си.
— Като черен облак над залез-слънце — отвърна Пит с лукава усмивка. Беше облечен в морскосиньо спортно яке, червени широки панталони, памучна риза и носеше за Хайди огромен букет различни цветя. — Да не си си помислила, че ще те оставя да се измъкнеш, без да се сбогуваме?
— Най-сетне някой се сети и за мен. — Чувстваше се объркана, уморена, наранена и обидена. — Не ми обръщай внимание, ако ти се струвам раздразнителна. Това е вечерта ми за самосъжаление.
— Може би това ще ти помогне. — Пит постави цветята в скута й. Букетът беше толкова голям, че тя едва виждаше над него.
— Прекрасни са — каза Хайди. — Сега май ще се разплача.
— Моля те, недей — засмя се тихо Пит. — Винаги ми се е искало да купя цял цветарски магазин за някоя красива жена, но това ме смущава и може би никога няма да го направя.
Хайди го прегърна и го целуна по бузата, преглъщайки сълзите си.