— Благодаря ти, Дърк. Ти ще останеш завинаги моят най-скъп приятел.
— Приятел? — направи престорено обидена физиономия той. — Това ли е най-многото, което мога да бъда?
— А може ли да има нещо друго между нас двамата?
— Не… мисля, че не може. — Лицето му доби благ израз и той взе ръката й. — Странно е, че двама души, които изпитват такава слабост един към друг, не могат да намерят в сърцата си място за взаимна любов.
— В моя случай причината е друг човек.
— Иди че ги разбери жените! Влюбват се в някой мъж, който се отнася с тях като с боклук, и те пак се женят за него.
Тя избягна погледа му и се загледа през прозореца.
— Не сме научени да крием чувствата си.
— Шоу обича ли те?
— Съмнявам се.
— А ти обичаш ли го?
— Колкото до Шоу, с него не показвам истинската си същност. Да, обичам го заради ползата, която имам от него. Ние се консумираме един друг. Той си има своите причини за това, аз — моите. Ако поиска да съм с него, ще хукна, без да се замислям. Но това никога няма да стане.
— Ето че пак увеси нос — каза Пит. — Нямам намерение да изпращам цивреща жена до самолета. Не ми оставяш никакъв избор, освен да те развеселя с някой от моите фокуси.
Хайди се засмя тихо през сълзи.
— Откога се занимаваш с фокуси?
Пит се престори на обиден.
— Нима не си чувала за Великолепния Пит, илюзиониста?
— Никога.
— Не вярваш, нали? Затвори очи!
— Не се занасяй.
— Затвори очи и брой до десет.
Най-накрая Хайди склони. Когато отвори очи, Пит го нямаше. На неговото място седеше Брайън Шоу.
Плачът, който с мъка потискаше, бликна в мига, в който го прегърна, и по бузите й потекоха сълзи и закапаха от брадичката.
— Мислех, че са те затворили — хлипайки заговори тя.
Шоу повдигна сгънатия шлифер, метнат върху скута му и показа белезниците си.
— Пит уреди да дойда тук.
Тя нежно погали бинта, подаващ се от туидения каскет.
— Добре ли си?
— Двойното зрение почти изчезна — отвърна той усмихнат.
По вътрешната уредба бе обявен полетът на Хайди.
— Какво ще стане с теб? — попита тя, без да го пуска.
— Предполагам, че ще прекарам известно време в някой от вашите федерални затвори.
— Ще ме помислиш ли за сълзливосантиментална, ако ти кажа, че те обичам?
— А ти ще ме помислиш ли за лъжец, ако ти кажа същото?
— Не — отвърна тя и почувства, че я залива вълна от облекчение, защото беше сигурна, че й каза истината.
— Нали ти обещах, че един ден ще бъдем заедно.
Това никога не можеше да бъде вярно. Силна болка разкъса дълбоко отвътре гърдите й. Тя се отдръпна и прошепна:
— Трябва да тръгвам.
Шоу прочете тъгата в очите й и я разбра. Помогна й да стане и сложи патериците. Отзивчива стюардеса се приближи и взе пътната чанта на Хайди и цветята.
— Сбогом, Хайди!
Тя го целуна леко по устните.
— Сбогом!
След като Хайди изчезна през изхода, до Шоу се приближи Пит.
— Страхотно добра жена — каза той. — Ще бъде срамота да я загуби човек.
— Наистина добра жена — подкрепи го замислен Шоу.
— Ако не побързаш, тя ще замине без теб.
Шоу го изгледа.
— За какво говориш?
Пит напъха в малкото джобче на Шоу един плик.
— Тук са бордната ти карта и билетът. Успях да ти уредя място до нейното.
— Но нали съм арестуван като вражески агент — каза напълно объркан Шоу.
— Президентът ми дължи услуга — сви рамене Пит.
— А знае ли какво правиш?
— Още не.
Шоу заклати глава.
— Търсиш си белята, като ме освобождаваш.
— Няма да ми е за първи път. — Пит му подаде ръка. — Не забравяй, че ми обеща урок по табла.
Шоу се ръкува с двете ръце. После ги вдигна, за да покаже стоманените си гривни.
— Тия неща много ме вбесяват.
— Разбиването на ключалката би трябвало да е детска игра за таен агент.
Шоу направи няколко поредни движения и вдигна белезниците с освободените си ръце.
— Вече съм позабравил. Навремето го правех далеч по-бързо.
— Джеймс Бонд би се гордял с теб — рече сухо Пит.
— Бонд?