— Ти си едно капризно животно — рече тя, издърпвайки към раменете си спалната завивка. — Както в един момент си нежен и любвеобилен, така в следващия си студен и пресметлив.
— Колко бързо жените сменят настроението си на сутринта след любовната нощ. Питам се дали щеше да си наполовина толкова опърничава, ако Шарл бе загинал със самолета.
— Ама че нескопосно свършена работа! — възкликна гневно тя.
— Наистина нескопосно свършена работа. — Той сви рамене.
По лицето на Даниел се изписа студен, решителен израз.
— Едва когато Шарл легне в гроба, Квебек ще стане независима социалистическа нация.
— Да не би да искаш мъжът ти да умре заради една кауза? — попита той скептично. — Нима любовта ти се е превърнала в такава омраза, че той вече не представлява нищо за теб, освен някакъв символ, който трябва да бъде заличен?
— Между нас никога не е имало любов. — Тя извади цигара от кутията върху нощното шкафче и я запали. — От самото начало интересът на Шарл към мене се изразяваше единствено в необходимостта му от политическо предимство. Социалното положение на семейството ми му предостави достъп до висшето общество. Аз донякъде му придавах изисканост и стил. Но иначе не съм била за Шарл нищо друго, освен инструмент за изпъкване на личността му в обществото.
— Защо се омъжи за него?
Тя дръпна от цигарата си.
— Каза ми, че един ден ще стане министър-председател и аз му повярвах.
— А после?
— Много късно разбрах, че Шарл не е способен да изпитва нежност. Навремето очаквах да откликне на чувствата ми. Сега настръхвам от ужас всеки път, когато ме докосне.
— Гледах по телевизията пресконференцията в болницата. Лекарят, когото интервюираха, разправяше как твоята тревога и загриженост за Шарл трогнали сърцата на лекарския екип.
— Беше чист театър — разсмя се тя. — Много ме бива в това отношение. Но не забравяй, че съм репетирала в продължение на десет години.
— Шарл каза ли ти нещо интересно по време на свиждането?
— Нищо смислено. Току-що го бяха докарали от реанимационната. Съзнанието му още бе замаяно от упойката. Говореше безсмислици, разрови се в миналото си, спомни си за автомобилната катастрофа, в която загина майка му.
Любовникът на Даниел се изхлузи от леглото и влезе в банята.
— Е, поне не е избъбрил някои държавни тайни.
Тя отново дръпна от цигарата си и остави дима да се процежда през ноздрите й.
— Може и да е избъбрил.
— Говори тогава — подкани я той от банята. — Чувам те и оттук.
— Шарл ми нареди да предам да подсилиш охраната в „Джеймс бей“.
— Пълни глупости! — разсмя се той. — Те разполагат с двойно повече от необходимата охрана, която покрива едва ли не всеки квадратен сантиметър.
— Той нямаше предвид целия обект, само командната кабина.
Той се показа на вратата, попивайки голата си глава с хавлиена кърпа.
— Коя командна кабина?
— Май че каза онази, дето се намирала над помещението за генераторите.
По лицето му се изписа недоумение.
— Допълни ли някакви подробности?
— След това промълви нещо като „голяма опасност грози Канада, ако зловредни хора открият…“.
— Ако открият какво?
Тя повдигна рамене в знак на неведение.
— Не довърши, защото го прониза силна болка.
— И това ли беше всичко?
— Не, настоя да се съветваш с някой си Макс Рубе.
— Макс Рубе? — повтори той със скептичен израз на лицето. — Сигурна ли си, че каза това име?
Тя се загледа в тавана, напрягайки мисълта си, после кимна.
— Да, сигурна съм.
— Много странно.
Без да каже нищо повече, той влезе отново в банята, застана пред високото цял ръст огледало и зае поза, наричана на професионалния жаргон по време на тренировките за развиване на мускули „вакуум“. Издишвайки и вдишвайки дълбоко, той вкарваше въздух в гръдния си кош, като го разширяваше дотолкова, че мрежата от кръвоносни съдове беше на косъм да се спука под кожата му.
Анри Вийон огледа отражението си с критичен поглед, физическото му състояние беше във възможно най-добра форма. После съсредоточи поглед в ясно очертаните черти на лицето си: римлянски нос, равнодушни сиви очи. Когато заличеше всякакъв израз на лицето си, чертите му ставаха сурови, със сатанинско извити устни. Тогава заприличваше на изваяна от мрамор статуя, под която се спотайваше свирепост.