— Единственото, което мога да ви кажа, е, че подписването на въпросния договор е станало през първите шест месеца на хиляда деветстотин и четиринайсета година.
— В момента не мога да си спомня такъв случай — рече замислен Мърфи. — С удоволствие ще проверя, но ще отнеме ден-два. Преди вас имам няколко други заявки.
— Разбира се. Благодаря ви.
Мърфи се поколеба, после я погледна с известно недоумение.
— Чудно ми е, че в официалните архиви дори не се споменава за англо-американски договор. Имате ли справка за него?
— Намерих писмо, писано от президента Уилсън до министър-председателя Аскуит, в което той загатва за официално подписан договор.
Мърфи стана от мястото си и изпроводи Хайди до вратата.
— Персоналът ми ще направи проверка, капитан Милиган. Ако съществува такава снимка, ще я открием.
Хайди седеше в стаята си в хотел „Джеферсън“ и се взираше в огледалцето на козметичната си чанта, за да огледа по-добре бръчиците около широко отвореното си око. След направена равносметка, тя бе приела безмилостното посегателство от страна на годините и се стараеше поне да поддържа младежкия вид на лицето, както и на тялото си, на което тепърва щеше да се лепне още някой и друг килограм.
През последните три години тя бе преминала през операция на матката, развод и продължила от май до декември на следващата година нежна любовна връзка с един адмирал два пъти по-възрастен от нея, който наскоро бе починал от сърдечен удар. Въпреки това изглеждаше все тъй жизнена и бликаща от енергия, както след завършването на образованието си в Анаполис — четиринайсета по успех в класа.
Хайди се наведе по-близо до огледалото и се вгледа в кастилско кафявите си очи. Дясното имаше малък недостатък в дъното на ириса — едно мъничко, кръгло, сиво петънце. „Хетерохромия иридис“, както й го каза на бомбастичен език един очен лекар, когато беше десетгодишна, а съученичките й с присмех й подхвърляха, че имала дяволско око. Оттогава тя си втълпи, че е по-различна от другите, особено по-късно, когато разбра, че момчетата пък го намират за привлекателно.
След смъртта на адмирал Уолтър Бас тя не бе почувствала нужда да търси да се обвърже с друг мъж. Но преди още да осъзнае какво върши, синята униформа увисна на закачалка в гардероба и тя се озова в асансьора със скроена на верев копринена рокля в бакърен цвят, украсена с жълт кант, който минаваше по гърба и предницата и с копринено цвете в края на V-образното деколте, което слизаше доста под цепката на гърдите й. Освен подходяща чанта, единственото й друго допълнение беше една обеца с дълго перо и скъпоценни камъни, увиснала до рамото й. Като защита срещу суровия зимен въздух на Вашингтон, се бе загърнала с изрязано по врата тъмнокафяво-черно палто от изкуствена лисица.
Портиерът въздъхна от въодушевяващата гледка и й отвори вратата на едно от чакащите таксита.
— За къде? — попита шофьорът, без да се обръща.
Простият въпрос я свари неподготвена. Смяташе да отиде в центъра на града, но не бе решила точно къде. Замисли се за миг и в същия момент стомахът й изнегодува.
— Към някой ресторант — побърза да каже тя. — Ще ми препоръчате ли някой добър ресторант?
— Какво ви се яде, госпожо?
— И аз не знам.
— Стек, китайско ядене, морски деликатеси? Вие кажете.
— Морски деликатеси.
— Дадено! — рече шофьорът и включи таксовия апарат. — Знам точното заведение. С изглед към реката. Много е романтично.
— Тъкмо от такова нещо имах нужда — засмя се тя. — Звучи съблазнително.
Вечерта бе вече провалена. Това, че седеше на светлината на свещ и отпиваше вино, наблюдавайки как отраженията на осветения Конгрес искряха по повърхността на река Потомак, без да има с кого да си поговори, още повече подсилиха самотата й. Жена, която вечеря сама в ресторант, все още изглеждаше необичайна гледка за някои хора. Тя забеляза отправяните към нея дискретни погледи на останалите посетители и започна да гадае мислите им, за да й минава времето. „Приятелка, чийто любим не е дошъл на срещата?“ „Съпруга, която търси партньор за секс?“ „Проститутка, дошла да отмори и похапне?“ Последното й хареса най-много.
Влезе един мъж, който бе настанен през две маси зад нея. Ресторантът беше слабо осветен и тя можеше да го опише единствено като висок, когато той мина покрай нея. Изкуши се да се обърне и да му хвърли одобрителен поглед, но не успя да преодолее вродените си норми за скромност.