Изведнъж почувства нечие присъствие до себе си и ноздрите й доловиха уханието на мъжки одеколон за след бръснене.
— Моля да ме извините, великолепно създание — прошепна глас в ухото й, — но ще се смили ли сърцето ви да почерпите един беден, мизерстващ пияница с чаша мискетово вино?
Стресната, тя се отдръпна и го погледна с широко отворени очи.
Лицето на натрапника беше в сянка и не се виждаше добре. После мъжът се отмести и седна срещу нея. Косата му беше гъста и черна, светлината от свещта се отрази в чифт топли, морскозелени очи. Кожата му бе загрубяла и потъмняла от слънцето. Той я загледа така, сякаш очакваше от нея да го поздрави, чертите на лицето му изглеждаха студени и безизразни. После изведнъж се засмя и като че ли цялата зала светна.
— Ей, Хайди Милиган! Възможно ли е да не ме помниш?
Тя потръпна в мига, в който го позна.
— Пит! О, боже! Дърк Пит!
Ръцете й импулсивно притиснаха слепоочията му и притеглиха лицето му до нейното, докато устните им се срещнаха. Пит гледаше слисан и когато Хайди го пусна, той се облегна назад и тръсна глава.
— Удивително е до каква степен мъжът може да прецени погрешно дадена жена. Аз очаквах само ръкостискане.
По бузите на Хайди изби червенина.
— Хвана ме в момент на слабост. Седях си тук и се самосъжалявах, но като видях приятел… е, сигурно се поувлякох малко.
Той хвана нежно ръцете й и усмивката му изчезна.
— Стана ми мъчно, когато научих за кончината на адмирал Бас. Добър човек беше.
Очите на Хайди потъмняха.
— Краят му беше безболезнен. Изпадна в кома и така си отиде.
— Един бог знае какво щеше да излезе от аферата Виксън, ако той не бе предложил сам услугите си.
— Помниш ли кога се запознахме?
— Дойдох да взема интервю от адмирала в дома му край Лексингтън, в щата Вирджиния, след пенсионирането му.
— А аз помислих, че си някакъв държавен служител, който иска да му досажда. Ужасно се държах с теб.
Пит замълча и задържа погледа си в нея.
— Вие двамата бяхте много близки, нали?
Тя кимна.
— Живяхме заедно близо осемнайсет месеца. Той беше възпитаник на старата школа, но не мислеше за брак между нас. Каза ми, че щяло да е глупаво млада жена да се обвързва с мъж, който е с единия крак в гроба.
Пит забеляза, че очите й се напълниха със сълзи и побърза да смени темата.
— Ако нямаш нищо против да ме изслушаш, ще ти кажа, че изглеждаш като ученичка на първия си бал в гимназията.
— Най-подходящият комплимент в най-подходящия момент. — Хайди се изправи и се огледа наоколо. — Нямам намерение да те откъсвам от нищо. Вероятно чакаш някого.
— Не, сам съм. — Той се усмихна с очи. — Разкъсан съм между два проекта и реших да си почина с една спокойна вечеря.
— Радвам се, че се видяхме — каза тя плахо.
— Ти само дай съгласие и съм твой роб до зори.
— С удоволствие ще го направя.
Когато двамата влязоха в хотелската стая на Хайди, Пит нежно я вдигна на ръце и я настани в леглото.
— Не мърдай! Сам ще правя всичко.
Той започна да я съблича — много бавно. Тя не можеше да си спомни някой мъж да я е събличал напълно, от обеците до обувките. Пръстите му почти не я докосваха и очакването набъбна в нея почти до остра болка.
Пит не създаваше впечатление, че бърза. Тя се запита колко ли жени е довеждал до такова сладко мъчение. Страстта започна да се отразява в бездънните очи на Пит и това я възбуди още повече.
Изведнъж устните му се допряха до нейните. Бяха топли и влажни. Тя откликна, когато ръцете му обгърнаха бедрата й и я притеглиха към него. Изпита чувството, че се разтапя и от гърлото й се изтръгна стон.
Когато изпита чувството, че кръвта ще спука вените й и мускулите й запулсираха неудържимо, тя отвори уста и извика.
Точно тогава Пит проникна в нея и оргазмът я заля като бурна вълна на удоволствие, което като че ли никога нямаше да свърши.
10.
Най-приятният момент от съня идва не в началото или в средата му, а малко преди събуждането. Тъкмо тогава сънищата се наслагват един върху друг като калейдоскоп от ярки фантазии. Прекъсването им от звън на телефон и връщането в действителността е толкова противно, колкото и звукът от стържене с нокти по черна дъска.