— Много сте жесток към себе си, господин Шоу. Вие бяхте може би най-добрият, вербуван някога в занаята. Бяхте станал нещо като легенда по ваше време.
— Тъкмо това доведе до принудителното ми пенсиониране.
— Дори и така да е, имам задача, която пасва на таланта ви като ръкавица. Изисква зрял човек с ум в главата. Няма да е необходима физическа пъргавина или кръвопускане. Става дума просто за следователски умения и съобразителност. Независимо от опасенията ви за възрастта, не се съмнявам, че човек с вашия опит ще се справи.
В съзнанието на Шоу се надигна вихрушка. Трудно му беше да вникне в смисъла на думите на Симс.
— Но защо точно аз? Навярно има цяла армия от агенти, които са далеч по-обиграни. А и руснаците… те изобщо не изхвърлят архивите си. КГБ ще ме нацели само час след като се появя отново на повърхността.
— Сега сме в ерата на електронните мозъци, господин Шоу. Началниците на отделите вече не се заседяват в душни стари кабинети, за да вземат своеволни решения. Днес всички данни за текущата задача се вкарват в компютри. Оставяме на техните паметни устройства да ни определят кой е най-подходящият агент за изпълнението на дадена задача. Явно, че в случая те не са одобрили настоящите ни сътрудници. Затова им вкарахме списък на пенсионираните. Вашето име изскочи на първо място. Колкото до руснаците, не се безпокойте. С тях няма да си имате работа.
— Ще ми кажете ли за какво съм най-подходящ?
— За следене.
— Щом не са руснаците, тогава кои са?
— Американците.
Шоу замълча — не беше сигурен дали е чул добре. След малко заговори:
— Съжалявам, господин бригаден генерал, но вашите роботи са допуснали грешка. Вярно, никога не съм смятал, че американците са цивилизовани колкото англичаните, но те са добри хора. Докато бях на служба, създадох много близки приятелства сред тях. Работех в тесни връзки с ЦРУ. Отказвам да ги шпионирам. Най-добре си намерете друг човек.
Лицето на Симс почервеня.
— Много прибързвате. Вслушайте се във фактите, господин Шоу. Няма да ви карам да крадете информация от янките, искам просто да ги държите под око в продължение на няколко седмици. Нека да не ви прозвучи сълзливо, но става въпрос за нещо, което би могло до голяма степен да застраши правителството на Нейно Величество.
— Приемам критиката — рече Шоу. — Моля, продължете.
— Благодаря — отвърна надуто Симс. — Добре тогава. Касае се за рутинно разследване на един, така наречен Северноамерикански договор. Американците са изровили ръждясала кутия с червеи. Вие трябва да разберете какво знаят те и дали възнамеряват да предприемат нещо.
— Звучи доста неопределено. Какъв е всъщност този договор?
— По моему е по-добре засега да не сте осведомен за последиците от него — рече Симс без повече пояснения.
— Разбирам.
— Не, не разбирате, но това няма значение. Е, ще дадете ли съгласието си?
Шоу бе разкъсван от колебание. Рефлексите му бяха отслабнали, силата му беше наполовина от онази, която имаше навремето. Не можеше да чете без очила. Все още го биваше да улучи с ловджийска пушка яребица от петдесет метра, но с пистолет не бе стрелял повече от двайсет години. А и не пренебрегваше факта, че е вече застаряващ мъж.
— Ами фермата ми…?
— Ще бъде поддържана от един професор по агрономия, докато отсъствате — усмихна се Симс. — Ще видите, че ние развързваме по-щедро кесията, отколкото това е ставало по ваше време. Ще добавя още, че осемдесетте акра, граничещи с вашите, за които се пазарите, ще бъдат купени от ваше име — в знак на внимание от службата ни — след като приключите със задачата.
Времената се бяха променили, но експедитивността на отдела — не. Шоу никога не е предполагал, че е бил обект на наблюдение. Той наистина остаряваше.
— При това положение ми е много трудно да ви кажа „не“, господин генерал.
— Тогава кажете „да“.
През ума му мина старата приказка „Ако е гарга, рошава да е“. После сви рамене и отвърна с някогашната си самоувереност:
— Ще опитам.
Симс удари с юмрук по писалището.
— Много добре! — Той отвори едно чекмедже и подхвърли пред Шоу обемист плик. — Вътре са самолетните билети, пътническите чекове и хотелските резервации. Ще приемете нова самоличност, разбира се. Паспортът ви в ред ли е?