— Кой го експлоатира?
— „Квебек хидро“, провинциалната енергийна сила. Те започнаха да работят по проекта през хиляда деветстотин седемдесет и четвърта. Цената върху „етикетчето“ е била доста солидна. Двайсет и шест милиарда долара, като по-големият дял идва от нюйоркските банки.
— И каква е производителността?
— Над сто милиона киловата, които през следващите двайсет години ще се удвоят.
— Колко от тях прекосяват нашите граници?
— Колкото е нужно за осветлението на петнайсет щата.
Лицето на президента се напрегна.
— Не ми се ще да бъда толкова зависим от Квебек по отношение на електричеството. Ще съм по-спокоен, ако националната ни енергия се добива от собствените ни ядрени заводи.
Мърсиър поклати глава.
— Тъжният факт сочи, че ядрените ни съоръжения произвеждат по-малко от една трета от нуждите.
— Както винаги тътрим крака — въздъхна уморено президентът.
— Изоставането се дължи отчасти на растящите разходи за реконструкцията и скъпите модификации — съгласи се Мърсиър. — И отчасти поради недостиг на уран, тъй като търсенето му е огромно. И накрая, разбира се, се нареждат защитниците на околната среда.
Президентът мълчеше замислен.
— Ние разчитахме на безкрайни резерви, които всъщност не съществуват — продължи Мърсиър. — И докато страната ни се самоизразходваше, съседите на север вървяха напред и действаха. Нямаме друг избор, освен да източваме техните източници.
— Цените им приемливи ли са?
— Канадците, да са живи и здрави, поддържат цени, равностойни на тези на нашите електрически компании.
— Най-после един светъл лъч!
— Но тук има уловка.
Президентът въздъхна.
— Ще трябва да погледнем в лице неприятния факт — продължи Мърсиър, — че Квебек очаква до лятото да се проведе референдум за пълната му независимост.
— Преди време министър-председателят Сарвьо тръшна вратата под носа на квебекските сепаратисти. Не мислиш ли, че пак може да го направи?
— О, не, не мисля. Разузнавателните ни източници твърдят, че водачът на „Парти Кебекоа“, Герие, има необходимите гласове за отпор.
— Ще платят висока цена, ако се отделят от Канада — рече президентът. — В икономиката им и сега цари хаос.
— Стратегията им е да разчитат Съединените щати да подкрепят правителството им.
— Ами ако не го сторим?
— Тогава те могат или да вдигнат цените на електричеството до нечувани нива, или да дръпнат шалтера — отговори Мърсиър.
— Герие ще бъде пълен глупак, ако ни спре енергията. Той знае, че ще му отвърнем със строги икономически санкции.
Мърсиър отправи сериозен поглед към президента.
— Вероятно ще минат седмици, дори месеци, докато квебекците почнат да мизерстват. В това време централната ни индустриална област ще бъде парализирана.
— Много черна картина рисуваш.
— Това е само фонът. Вие, естествено, сте запознат със СКО.
Президентът трепна. Така нареченото Свободно квебекско общество представляваше нелегално терористично движение, което бе убило няколко канадски висши служители.
— В какъв смисъл?
— В скорошен доклад на ЦРУ се споменава, че те са ориентирани към Москва. Ако по някакъв начин поемат власт над правителството, на ръце ще ни легне още една Куба.
— Още една Куба — повтори президентът с равнодушен тон.
— И то със способността да принуди Америка да падне на колене.
Президентът стана от стола и се приближи до прозореца, заглеждайки се в суграшицата, която се трупаше върху откритата площ на Белия дом. Потъна за известно време в мълчание. Най-накрая отново заговори:
— Не можем да си позволим енергийни игрички с Квебек. Особено през месеците напред. — Той се обърна към Мърсиър и го погледна с печален поглед. — Тази страна е разорена и е затънала до уши в борчове, Алън, и, да си остане само между нас и тези стени, е въпрос на не повече от няколко години, когато няма да имаме друг избор, освен да престанем да го усукваме и да обявим национален банкрут.
Мърсиър се отпусна в креслото. За едър човек като него той като че ли изведнъж се прегърби и смали.
— Няма да ми е приятно, ако видя, че това става по време на вашето управление, господин президент.
Президентът сви примирително рамене.
— От Франклин Рузвелт насам всеки държавен глава на Америка е играл на гоненица, като е прехвърлял нарастващия финансов товар върху кабинета на приемника си. Е, почне ли играта, аз ще гоня. Ако загубим електрическа енергия за североизточните ни щати за двайсет или повече дни, последиците ще бъдат трагични. Крайният срок да обявя нова дефлация на парите ще трябва да бъде драстично съкратен. Трябва ми време, Алън, за да подготвя обществеността и деловите среди за окастрянето на бюджета. Време, за да премина към нов паричен стандарт възможно най-безболезнено. Време, да се сложи край на зависимостта на нашите рафинерии за преработка на нефтоносни шисти от вносен петрол.