— Как да възпрем Квебек от неразумни действия?
— Не зная. Нямаме голям избор.
— Остават ни две възможности, ако всичко друго пропадне — рече Мърсиър и около устните му се очерта тънка линия на напрежение. — Две възможности, стари като света, за да спасим икономиката ни от рухване. Едната е да се молим да стане чудо.
— А другата?
— Да предизвикаме война.
Точно в 2:30 следобед Мърсиър влезе в сградата на министерството на Индипендънс авеню и взе асансьора за седмия етаж. Бе въведен без предварително известяване в плюшения кабинет на Роналд Клайн, министъра на енергетиката.
Клайн — човек с вид на учен, с дълга бяла коса и широк като на кондор нос, изправи слабото си, високо метър и осемдесет и шест тяло иззад единия край на разхвърляната заседателна маса и се приближи с протегната ръка към Мърсиър.
— Е, какъв е този въпрос от изключителна важност? — попита Клайн, подминавайки размяната на сърдечните поздравителни реплики.
— Не е толкова от изключителна, колкото от особена важност — отвърна Мърсиър. — Случайно се натъкнах на молба от Главния финансов отдел за получаване на данни, засягащи изразходването на шестстотин и осемдесет милиона долара от федералния капитал за разработка на един „леско“.
— На какво?
— На леско — повтори със сериозен тон Мърсиър. — Така геолозите наричат галено всяко нестандартно средство за откриване на минерали под земята.
— Но какво общо имам аз с това?
— Парите са били изпратени на Министерството по енергетика преди три години. Оттогава не са били осчетоводявани. Няма да е лошо да наредиш на твоя персонал да проучи местонахождението им. Тук е Вашингтон. Грешките на миналото имат отвратителния навик да се стоварват на главите на настоящите държавни чиновници. Ако предишният министър на енергетиката е хвърлил шеметна сума на вятъра, най-добре ще е ти да се подготвиш за фактите, в случай че на някой новоизлюпен конгресмен му щукне да се прослави чрез разследване.
— Много ти благодаря за предупреждението — рече искрено Клайн. — Веднага ще наредя на хората си да проучат въпроса.
Мърсиър стана и му подаде ръка с думите:
— Няма нищо по-просто от това.
— Няма, разбира се — усмихна се Клайн.
След като Мърсиър си тръгна, Клайн се приближи до полицата над камината и с наведена глава и ръце, пъхнати в джобовете на сакото си, се загледа безцелно в подпряната до почернялата от сажди решетка.
— Толкова е невероятно — промърмори той в празната стая — някой да загуби следите на шестстотин и осемдесет милиона долара!
5.
Помещението за генераторите на хидроелектрическия обект „Джеймс бей“ смая сетивата на Шарл Сарвьо, докато той оглеждаше дванайсетте квадратни акра площ солиден гранит, издълбана на дълбочина сто и двайсет метра под земята. Трите реда огромни генератори, високи колкото пететажна сграда и задействани от водни турбини, бръмчаха с милиони киловата електричество. Сарвьо беше подобаващо изумен и изрази видимо впечатленията си за удоволствие на директорите на „Квебек хидро пауър“.
Това беше първото му посещение на обекта, откакто бе избран за министър-председател на Канада, и задаваше всички очаквани въпроси.
— Колко електрическа енергия произвежда всеки един генератор?
Пърсивал Стъки, главният директор, пристъпи крачка напред и отговори:
— Петстотин хиляди киловата, господин министър-председател.
Сарвьо кимна и по лицето му премина израз на одобрение. Това беше мимика на място, изкусен жест, оказал благотворно влияние по време на кампанията му за този пост.
Беше хубав мъж в очите както на мъжете, така и на жените и вероятно би спечелил битка срещу Джон Ф. Кенеди или Антъни Идън. Светлосините му очи притежаваха хипнотично качество, а остро изсечените черти на лицето изпъкваха още повече благодарение на гъстата сива коса, сресана в модерен, но небрежен стил. Спортната му фигура, средна на ръст, беше мечтата на всеки шивач, но той не се ползваше от услугите на шивачи, предпочиташе да купува костюмите си от щендерите в универсалните магазини. Това беше само една от индивидуалните особености на характера му, на която не изменяше, за да могат канадските гласоподаватели да я забележат.