Вдигна глава и устните им се сляха. Докосването на устните му я успокои. Отпусна се. Имаше чувството, че би могла да заспи в обятията му.
Устните му се откъснаха от нейните.
— Мисля, че е време да повикаме полицията.
— О, не!
— Ако хлапакът се мотае наоколо, все още биха могли да го приберат.
— Да. Добре.
Дани с нежелание се освободи от прегръдката му. Той я хвана за ръка и я поведе към хола. Там светеше само една лампа. Дани потръпна при вида на мрака, който нахлуваше през широките прозорци. Тя пусна Джак и почти тичешком се втурна по килима, за да дръпне завесите. Сведе очи, сякаш се боеше да не види нещо непознато в тъмнината отвън. Джак вече набираше телефона на полицията.
— Да — каза той. — Някой се опитва да проникне в къщата… „Ашър Лейн“, номер 822… до булевард „Лоръл Каниън“… Добре, благодаря.
Той затвори слушалката.
— Да проникне в къщата ли? — попита Дани.
— Не е далеч от истината.
— Да пийнем ли по нещо? — предложи тя и запали лампиона до дивана.
— Няма да е зле.
Тя запали още една лампа, а Джак се запъти към г-образния плот на бара. Заобиколи го и влезе в кухнята.
— Сега е десет и двадесет и пет — каза той.
Входният звънец издрънча в единадесет без пет. Ръката на Дани подскочи. Тя остави чашата с водка и тоник на масата.
— Много са бързи, няма що — обади се Дани. — Половин час. Слава Богу, че нямаме нужда от тях.
Тя последва Джак в коридора. Той откачи веригата и отвори вратата. На прага стояха двама униформени полицаи.
— Вие ли сте се обадили за влизане с взлом? — попита по-високият от двамата.
Другият, с вид на ориенталец, потупваше бедрото си с палката и не откъсваше очи от брадичката на Дани.
— Точно така — заяви Джак. — Току-що си тръгна. Преди минута-две. С черна катафалка.
— Записахте ли номера?
— Боя се, че не успяхме.
— Можете ли да опишете нападателя? — попита полицаят и отвори тефтера си.
— Бял мъж, около осемнадесет-двадесет годишен, много слаб, плешив. С черно поло и джинси.
Другият полицай безмълвно се обърна и тръгна.
— Направи ли опит да влезе в къщата?
Джак поклати глава.
— Беше в градината и надничаше през прозореца. Ужасно ни изплаши. Изкрещях му, но той не си тръгна. Не посмях да изляза. Нали разбирате, можеше да е опасен. Затова звъннах на вашите хора. Най-сетне избяга и го видяхме да се качва на катафалката.
Полицаят кимна и вдигна очи от тефтера.
— Бихте ли ми казали имената си?
— Аз съм Джак Съмърс. Това е Даниъл Ларсон.
— Чия е къщата?
— Моя — обади се Дани.
— Добре. — Той мушна химикалката в джобчето на ризата си. — Ще видим какво можем да направим.
— Ще ви бъдем много благодарни.
— Да. Благодаря.
Полицаят насочи показалеца си към тях, цъкна с език, имитирайки пистолетен изстрел, и намигна. След това им обърна гръб.
Джак затвори вратата.
— Мили Боже! — възкликна Дани. — Какво направи?!
— Поразкрасих нещата.
— Изрече цял куп лъжи. На полицията!
— Знам. Ама че лошо момче!
— Джак!
— Никога няма да разберат, освен ако не го хванат.
— Защо просто не им каза истината?
— Защото е прекалено сложна. Един опит за влизане с взлом е къде по-ясен и симпатичен… и злокобен. Помислих си, че би заинтригувал полицията. Че ще ги задейства.
— По-скоро те ще ни задействат, ако пипнат момчето.
— Ще ни разберат.
— Ти си луд.
— Това значи ли, че вече не ме харесваш? — попита я с блеснал поглед.
Дани се взря в очите му и изведнъж се почувства слаба и разнежена.
— Не, не означава — прошепна най-сетне тя.
Събу обувките си, приближи се и започна да разкопчава карираната му риза.
— Мисля, че не — каза Джак.
Пръстите й трепереха. Устните й пресъхнаха. Не бе типично за нея да поема така инициативата. Сама не можеше да се разбере, ала не можеше да се спре. Разтвори ризата, с рязко движение я издърпа от колана на панталона и плъзна пръсти по гладката топла кожа на корема му, по мекия мъх на гърдите му. Поглади твърдите му мускули. Доближи устни и леко захапа зърното на едната му гръд.
Джак простена. Измъкна блузата от полата й и тя усети дланите му върху голата кожа на гърба си. Плъзнаха се нагоре, заедно с блузата. Копринените й гънки погъделичкаха корема й, за миг се оплетоха в гърдите й, но скоро се освободиха и те изскочиха на воля.