Нямаше закъде да бърза. Днес в студиото щяха да се оправят без нея.
Протегна се и разкърши изтръпналите си крайници, спомняйки си изтеклата нощ. Беше прекрасна, независимо от ужаса, който преживяха.
Може би трябва да благодари на непознатия. Внесе малко разнообразие в живота им.
Разнообразие, как пък не!
Изкара й акъла. Този ненормален трябва да бъде тикнат зад решетките.
Спомни си как стоеше на терасата, как ги е наблюдавал. Полазиха я тръпки. Вече не се чувстваше уютно в леглото. Метна чаршафа настрани и скочи. Взе от гардероба копринения си халат и тръгна към отворената врата.
Джак беше на бара. До лакътя му имаше чаша с кафе. Опипваше с пръсти изкуствената глава. Обърна се и се усмихна.
— Аматьорска работа — каза той. — Евтина Перука. Очите са от стъклени топчета. Езикът — от парче черен дроб — добави той, измъквайки езика от зейналата уста.
— А-ха.
Джак хвърли главата на плота.
— Но не може да се отрече, че момчето си го бива да плаши хората.
Той търкулна главата към Дани. Тя разгледа восъчната кожа, очите и устата.
— Восъкът е от погребално бюро — добави Джак. — Нанесен е върху обикновена гумена маска, каквато може да се купи от всяка сергия.
Дани пъхна показалец в дупката на едното око. Вътре беше меко и лепкаво. Тя извади пръста си, погледна черното сърпче, образувало се под нокътя й, и го помириса.
— Пластилин.
— Сигурно го е сложил за тежест.
— Ал със сигурност не е замесен. Никой, който е поне малко запознат с работата ни, не би скалъпил такова нещо.
Джак вдигна пръст.
— А може би Шерлок го е направил, за да не падне върху него подозрението.
— Или пък за да се пошегува — добави Дани.
Остави главата на плота и целуна Джак.
— Добро утро.
— Добро утро — прошепна той. — Извини ме, но няма да закусвам с това.
— Аз също — каза Дани и вдигна парчето черен дроб. — И без това няма да ни стигне. Какво ще кажеш за малко пържен бекон?
— С удоволствие бих хапнал.
Тя отнесе черния дроб в кухнята, опитвайки се да не диша, и го хвърли в кофата за боклук. Сетне изми ръцете си.
Джак отиде до банята, а Дани извади бекона от фризера, сложи няколко парчета в тигана и включи котлона.
Джак се приближи зад гърба й. Повдигна косите й и я целуна по врата. Погали корема й. Едната му ръка се вмъкна под халата й. Плъзна се по ребрата и обхвана гърдите й. Другата му ръка отвърза колана. Халатът се разтвори. Джак хвана двете й гърди и нежно ги замачка. Сетне ръцете му се спуснаха надолу, докосвайки кожата й като лек бриз, галещ ребрата, корема й, слабините, бедрата. Дани потръпна, когато дланите му тръгнаха пак нагоре, скриха се между краката й и разрошиха мекото окосмяване. Тя изчака, но той не продължи.
— Хубав начин да кажеш „добро утро“ — прошепна тя.
— И то с чисти ръце.
— Яйцата две ли да са?
Джак кимна.
— Ще останеш ли при мен?
— Първо да видим дали можеш да готвиш.
— Не, сериозно. Аз… не просто защото ми е приятно да си тук… но и… май ме е страх. Онзи тип ме притеснява.
— Ще остана. Поне за известно време. После ще видим.
Джак обра остатъка от жълтъка с коричка хляб. Приключи закуската и изтри устата и брадата си със салфетка.
— Много беше вкусно. А сега по-добре да вървя. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не, ти тръгвай. Аз ще се опитам да свърша онова мачете, за да сме свободни следобед.
Даде му ключ от входната врата и го целуна. Когато Джак потегли, Дани разтреби кухнята. След това се върна в спалнята. Сърцето й се сви, когато посегна към завесите. След кратко колебание ги дръпна. Слънчевата светлина заля стаята и Дани бързо погледна през прозореца.
Навън нямаше никой.
Така и трябваше да бъде.
В градината цареше спокойствие, синята повърхност на водата в басейна не помръдваше, на трамплина нямаше нищо. Дани задиша по-спокойно и започна да си оправя леглото. Закачи халата на вратата на гардероба, изми се в банята и се облече с джинси и широка фланелка. Нахлузи чехлите си и обиколи смълчаната къща.
В кухнята все още се усещаше ароматът на пържения бекон. Дани погледна през прозореца, фолксвагенът й стоеше сам пред къщата, сякаш изоставен. Нагоре по улицата се виждаха коли.