Нито следа от катафалката.
Дани влезе в гаража и запали лампата. Затвори вратата и съжали, че не може да се заключи отвътре.
Ако непознатият проникне в къщата…
Установи, че нито една от вратите не се заключваше отвътре. Сигурно в строителството има някакъв тъп закон за това.
По дяволите, помисли си тя. Ще трябва да сложа райбери. Да, но първо трябва да ги купя.
Днес.
Но не сега. Първо да си свърша работата.
Дани отиде до масата и вдигна изкуственото лице на Бил Уошингтън. Той трябваше да е следващата жертва. Докато пие небрежно бирата си, маниакът скача от покрива и съсича с мачете челото му.
Джак трябва да нанесе удара с достатъчна сила, за да пробие маската. Металната решетка под нея щеше да предпази лицето на актьора.
Дани придърпа една табуретка. Стъклените очи се взираха в нея и сякаш с любопитство наблюдаваха движенията й, докато надяваше маската върху решетката. Трябваше да сложи подплънките. Тя изряза с нож няколко парчета гума, намаза ги с лепило и ги подпъхна под брадичката, бузите и зад очите. Запълни кухината на челото с торбички с кръв и също ги подлепи с гумени парчета. Нагласи маската плътно върху решетката и я залепи.
Дани измери с шублер под съответния ъгъл дебелината на челото на мястото, където трябваше да удари мачетето. Нанесе разстоянието на парче картон. Изряза получилата се дъгообразна лентичка и я наложи върху маската. Разрезът щеше да е твърде плитък. Изряза малко по-дълга лента и отново я наложи.
Чудесно!
Тя разкърши рамене и взе двете мачете. Изглеждаха съвършено еднакви. Страховити оръжия с протрити дървени дръжки. Но едното тежеше по-малко от килограм, докато другото щеше да й откъсне ръката. С изключение на дръжката, взета от истинско оръжие, второто мачете беше направено от съвсем леко дърво. Джак беше свършил добра работа. Боята блестеше като стомана, ръждата край дръжката с нищо не се отличаваше от онази на оригинала, дори острието бе еднакво нащърбено.
Направо произведение на изкуството.
Дори й беше жал да го докосне.
Но нямаше как. Иначе работата щеше да чака Джак, когато се върне. Той щеше да е доволен, ако всичко е готово.
Дани притисна картонения шаблон до острието и го очерта с молив. След това внимателно издялка дървото до чертата. Мачетето изглеждаше така, сякаш някой е отхапал парче от него.
Дани го притисна към челото на маската под съответния ъгъл.
Пасваше добре.
След истинския удар маската щеше да бъде свалена, дървеното мачете щеше да се залепи за челото на актьора и щеше да се нанесе нужният грим. Камерите отново щяха да започнат да снимат актьора в предсмъртна агония.
Край на сцената.
Снето от подходящ ъгъл, с нужното осветление и след монтажа всичко щеше да изглежда така, сякаш бедният Бил наистина лежи със забито мачете в челото.
Дани се усмихна и изтупа полепналите стърготини от фланелката си.
Вече лежеше изтегната на шезлонга до басейна и се припичаше на слънце, когато плъзгащата се врата на терасата се отвори с трясък. Сърцето й подскочи. Вдигна глава и видя Джак.
— Извинявай, че толкова се забавих.
— Няма нищо.
Той тръгна към нея. Беше по бански, преметнал кърпа през рамо.
— Трябваше да изпълня няколко поръчки.
— Аз току-що свърших. Бил и мачетето са готови.
— Как станаха?
— Чудесно.
— Значи сме готови за утре?
— Да. Остатъкът от деня е наш.
Той се усмихна и хвърли кърпата на стола до Дани.
— Как е водата?
— Хайде да проверим!
8
— Божичко! Как си, скъпа?
— Много добре — отвърна любезно Линда на усмихнатата закръглена жена на щанда.
— Много се радвам да те видя отново на крак.
— Благодаря ти, Елси.
Момичето се обърна към лавицата с книгите, разглеждайки кориците.
— Изглеждаш прекрасно. Как е кракът ти?
— Почти като нов.
— Всички толкоз се тревожехме за теб. Особено когато беше в онуй, комата де. Четох една книжка за някой си, дето също бил в кома, ъ-ъ поне десетина години. — Елси се наведе през щанда и ококори очи. — Когато дошъл на себе си, виждал бъдещето. Та после имал сума ти неприятности.
— Аз не бих имала нищо против — каза Линда.
— Проклятие е туй, а не дарба, мен ако питаш.