— Е, на мен не ми се е случвало, така че нищо не мога да кажа.
Тя измъкна една книга от лавицата и се върна пред щанда.
Елси я погледна.
— Леле-мале, много е страшна. Чела ли си другата?
— Разбира се.
— Тия, от фамилията Брадли, всеки път много патят. — Продавачката удари ръчката и касата звънна. — Чу ли клюката за къщата с духовете?
— Къщата на Фриман ли?
— Тая нощ изгоряла до основи. Елуд Джоунс бил там, за да пише за своя „Поуст“, та ми разказа. Нали знаеш, че се представя за доброволец.
Линда кимна. Хвана се с ръка за щанда, за да не залитне.
— Тъй-тъй, изгоряла до основи. Ще ти струва три долара и седемдесет и пет цента.
Линда отвори чантата си. Докато измъкваше портмонето, ръката й трепереше.
Елси сниши глас и продължи:
— Вътре намерили два трупа, опечени до неузнаваемост.
— Боже мой! — едва проговори Линда.
— Единият комай е момчето на Бен Лийланд, Чарлс. Не може да се познае, ама се води изчезнал. Разправят, че ходел там с приятелките си да лудуват. Господ ми е свидетел, че мен не мож’ ме вкара там посред нощ. Че и посред бял ден. — Тя взе парите от Линда и отброи рестото. — Елуд вика, че още не са разпознали момичето. Ларсон, оня от моргата, щял да я разбере по зъбите. — Елси сложи книгата и касовата бележка в найлонова торбичка. — Лоша работа, ама тъй става, когато се вреш, дет’ не ти е работата. Добре поне, че къщата на Фриман вече я няма. Слава Богу.
— Да, така е — каза Линда.
— Хайде, лек ден и по-честичко да наминаваш.
— Благодаря ти, Елси.
Линда взе торбичката, обърна се и тръгна към вратата.
Жегата навън беше като в сауна. Линда вървеше под сенките на навесите пред магазините.
Чарлс Лийланд. Беше два класа пред нея в училище. Познаваше го съвсем бегло. Но не приличаше на човек, който би я подгонил с брадва. Освен ако не е бил с маска и грим. Много лошо. Трябваше нейният човек да изгори заедно с къщата.
Сигурно трябваше да се чувства виновна. Щеше, ако познаваше по-добре Чарлс. Но Елси бе права: да не се е врял, където не му е работа. Сам си е виновен. Себе си да вини.
Навярно е използвал ключа на баща си. Затова задната врата не беше заключена.
Линда се надяваше момичето да не е от познатите й.
Щом стигна до ъгъла, тя извади книгата от торбичката. Смачка торбичката и касовата бележка и ги изхвърли в кофата за боклук с надпис: „Пазете Клеймор чист.“
Без да спира, Линда замачка с пръсти корицата, после отвори книгата по средата и я огъна назад. Отвори на още няколко места, продължавайки да огъва страниците така, че още преди да достигне до следващия ъгъл, книгата изглеждаше като четена поне няколко пъти.
За по-сигурно момичето подви едното ръбче на предната корица. След това прибра книгата в чантата си.
Зави по Крейвън Стрийт. Минавайки покрай къщата на Хал, заби поглед в краката си.
Ако онази вечер беше дошъл в библиотеката…
Не можеше да го вини. Той нямаше как да знае, че тя го чака, че го желае.
Вратата с трясък се отвори и сърцето й подскочи. Видял я е! „От толкова време те желая, Линда!“ Прегръдката му ще я пречисти, ще заличи болката и тя отново ще стане предишната, каквато бе преди да я отвлекат в къщата на Фриман.
— Здрасти, Линда.
Тя се завъртя. Усмивката на Халя прониза. Беше толкова хубав: почернял от слънцето, с тениска и с протрити, срязани над коленете джинси, а над челото му падаше златен кичур.
— Здрасти, Хал — отвърна тя.
— Как е кракът?
— Добре, благодаря.
Той й намигна и се обърна. Тръгна с бързи крачки към колата си и се качи.
Усмивката замръзна на устните на Линда.
Колата се отдели от тротоара. На първата пресечка зави наляво и изчезна.
Разтреперана, Линда пое дълбоко дъх. Стисна зъби, за да не се разплаче. Тротоарът се разми пред погледа й. Изтри сълзите: с опакото на ръката си, ала бликнаха нови.
— И без това не ми пука — промърмори тя. — След катастрофата дори не съм се сещала за него. Ако не бях такава глупачка да минавам покрай къщата му…
Той можеше да ме спре.
Дори не знае. И никога не ще узнае.
Линда изтри очите си и си сложи слънчевите очила.
След две пресечки беше къщата на Тони. Линда зави по пътечката към портата. През нея се шмугна котка и пантите изскърцаха. От задния двор се чуваше бръмчене на косачка.