Заобиколи през сянката край къщата и гаража. Ухаеше на окосена трева. Линда дръпна блузата, залепнала на изпотения й гръб, но влажният плат отново се впи в гръбнака й. Изтри ръка в полата си и извади книгата от чантата.
Щом зави зад къщата, видя някакъв младеж, приведен зад косачката. Изглеждаше двадесетинагодишен. Беше по-висок от Тони, слаб, но не така мършав. По голите му гърди лъщяха капчици пот. Коланът на джинсите му се бе свлякъл под ластика на белите му слипове.
Момчето обърна косачката и застана с лице към Линда. Смръщените му вежди се извиха от учудване. Продължи работата си, като току поглеждаше към Линда.
Линда размаха книгата.
— Хей!
Той изключи косачката, но не я остави. Вгледа се в Линда с присвити очи.
— Търся Тони — извика тя.
— Няма го.
Той се обърна и понечи отново да запали мотора.
— Почакайте! — каза Линда.
Момчето сви рамене и се изправи. Наблюдаваше приближаващата се Линда с израз на човек, който изучава непознат биологичен вид. Отстъпи крачка назад и сякаш зае отбранителна позиция зад косачката.
— Вие не сте ли братът на Тони?
Той кимна. Погледът му се плъзна надолу към деколтето й.
— Аз съм Бет Емъри.
Той продължаваше да я зяпа.
— Тони ми даде тази книга — каза тя. — Искам да му я върна.
— Няма го.
— Знам. Чух, че е напуснал града след края на учебната година.
— Още не се е върнал.
— Знаете ли къде е отишъл?
Младежът облиза с език капчиците пот, избили над устната му.
— Ъ-ъ.
— Ако имам адреса му, мога да му я изпратя.
— Не знам къде е заминал.
— А майка ви не знае ли?
— Ъ-ъ.
— Тя вкъщи ли е сега?
Той бавно поклати глава, без да откъсва очи от гърдите на Линда.
— Тоя август ще станат десет години, откак се спомина.
— Ох, извинете, не знаех.
— Щом искате да оставите книгата, оставете я. Може би ще се върне. Никой не знае.
— Аз трябва да науча къде е — каза Линда.
Догади й се, но това не можеше да я спре. С треперещи пръсти тя разкопча горното копче на блузата си.
— Ти можеш да ми кажеш!
Хлътналите му гърди рязко се вдигнаха и се отпуснаха. Той изтри уста с ръка.
Линда разкопча следващото копче.
— Знаеш къде е, нали?
— Махай се — прошепна той.
— Кажи ми!
— Аз не…
Той тръсна глава.
Линда разкопча още едно копче и се разгърди. Замачка твърдите чашки на сутиена си.
— Кажи ми. Кажи ми и ще ти дам да ги видиш!
— Той… той е в Калифорния.
— Къде по-точно?
— В Холивуд.
— На кой адрес?
— Не знам.
Тя хвана сутиена си и го вдигна.
— Кажи ми и ще ти дам да пипнеш.
Той зяпна. Облиза устни.
— Не зна-а-ам.
— О, знаеш!
Тя загали гърдите си, стисна ги в шепи.
— Аз… ох, ох!
Той се преви надве, обърна се и се свлече на колене. Хвана се между краката. Челото му се удари в тревата.
Линда го гледаше изумена и отвратена.
Загърна блузката си и побягна.
9
Дани доля малко мляко и върна тигана върху скарата. Разбърка картофеното пюре с дървена лъжица. Скарата беше нажежена и топлината опари корема й. Дани отстъпи назад и разтри корема си.
— Гладничък ли е? — попита Джак.
— Не, опари се.
Джак стана от шезлонга, изправи се до нея с чашата водка с тоник в ръка и надникна в тигана.
— Добре изглежда.
— Направо гъмжи от калории, но какво от това? Мисля, че сме го заслужили.
Няколко мехура изплуваха на повърхността. Дани разбърка пюрето и този път парата се накъдри около протегнатата й ръка.
— Мисля, че сме почти готови за пържолите.
— Аз съм повече от готов.
— Ще наглеждаш ли това? Просто го разбърквай от време на време.
Джак кимна и пое лъжицата със свободната си ръка.
— Да ти забъркам ли още едно питие? — попита тя.
— Да, благодаря.
Той надигна чашата. Кубчетата лед се търкулнаха и го чукнаха по носа. Джак ахна от изненада.
— Нападнаха ме — засмя се той и изтри с опакото на ръката си мокрите капчици от носа, брадата и мустаците си.
— Какво хладнокръвие — усмихна се Дани.