Той също си взе пуканки. Задъвка, без да откъсва очи от нея. Тя леко беше наклонила глава и лапаше пуканки направо от шепата си.
Блузата над гърдите й зееше като раззината уста. В сянката й се виждаше малко от изпъкналата плът и бялото дантелено крайче от сутиена й. Устните му пресъхнаха, сърцето го заблъска в гърдите, в слабините му се разля гореща вълна.
И тогава светлините започнаха да гаснат.
Той извърна поглед — с облекчение и разочарование, сигурен, че каквото и да се случи на екрана, едва ли ще е по-вълнуващо от това, което току-що бе успял да зърне под блузата на Хедър.
Тя отново посегна към пликчето с пуканки. Лекият натиск го побърка. Стив скръсти крака, за да се успокои.
Глътката от чашата освежи устата му. Облиза устни, но вкусът на червилото й беше изчезнал.
На екрана светна рекламата на „Мъртвешка усмивка“.
— У-у-х! — прошепна Хедър. — Това не изглежда лошо.
— А-ха.
Може би щеше да я покани да го гледат заедно, когато започнеше прожекцията му тук.
Някакъв мъж се тръшна на седалката пред Хедър. Ама че тъпак! В полупразния киносалон!
— Виждаш ли? — попита я Стив.
— Няма значение.
— Искаш ли да си сменим местата?
— Ами… хайде просто да се преместим с един стол нататък.
Така и направиха.
Тъпакът потъна в седалката и опря свитите си колене в предната облегалка. На главата му имаше тъмна шапка. Под нея не се виждаше коса. Дали не беше плешив? Не, изглеждаше твърде млад, за да е плешив. Сигурно си бръснеше косата. Само един пълен тъпак би си обръснал главата.
Стив погледна към екрана, филмът започна.
Някаква жена се къпеше. Сапунисваше тялото си и си тананикаше. По гърба и краката й се стичаше вода. Обърна се с лице. Стив се вгледа в малките й стегнати гърди, в зърната им, в тъмния триъгълник в слабините й. Усети лека възбуда, която обаче не можеше да се сравни с желанието, обляло го при вида на деколтето на Хедър.
Жената се обърна с гръб. Завъртя крановете. Дръпна найлоновата завеса. Хедър подскочи, когато страшната музика гръмна в салона и нечии ръце в кожени ръкавици забиха островръх ръжен в корема на жената. Той разцепи кожата й и потъна в плътта й чак до дръжката. Музиката пронизваше ушите им, а жената се гърчеше, прикована с гръб към плочките. Ръцете в ръкавици завъртяха, ръжена. От устата й бликна кръв. После убиецът бавно измъкна ръжена, който доразкъса кожата около раната и повлече със себе си кървави, лепкави черва.
Хедър извърна лице. Очите й бяха плътно стиснати. Отвори едно око и попита Стив:
— Свърши ли?
— Още малко.
— Божичко!
— Всичко е наред, свърши.
Тя се обърна напред, потъна дълбоко седалката и въздъхна.
Мъжът от предния ред се обърна и се ухили. Беше със слабо бледо лице, с дълбоко хлътнали очи, които едва се виждаха.
— Страхотни ефекти, а?
— А-ха — промърмори Стив.
Хедър кимна. Изправи гръб в седалката и се отдръпна от непознатия.
— Знаете ли кой ги прави? Даниъл Ларсон.
— Жена? — попита Стив.
— Кралицата на ужаса. Аз работя с нея.
— Наистина ли.
— Прекрасна жена. А и много красива.
— Страшно интересно.
— Ако това тук ви харесва, трябва да видите следващия ни филм. Ще се напикаете от страх.
Стив кимна. Пое дълбоко дъх, когато младежът най-после се обърна напред. Хедър също се отпусна. Погледна Стив, направи смешна гримаса и склони глава на рамото му. Остана в тази поза и докато пиеше пепси, хапваше пуканки и гледаше филма. От време на време косата й гъделичкаше бузата на Стив.
На екрана пет млади жени бяха на погребение на някаква своя приятелка.
— Ще ви се случи случка — каза Хедър.
— На всички без една.
Говоренето й отпускаше нервите му.
— Да. На бас, че е блондинката с луничките.
— А-ха — каза той и избърса мазната си ръка в салфетката. Стомахът му се сви.
— Имаш ли нещо против, ако…? — смотолеви той и я прегърна през раменете.
Хедър гледаше екрана, сякаш нищо не се е случило. Той леко стисна рамото й. След това дълго не посмя да помръдне. Беше направил сериозна крачка напред и трябваше да мине време, за да я осмисли.
— О-хо! — възкликна Хедър.
Едната от петте жени, слаба брюнетка, беше в спряла кола с приятеля си.