— Ей сега ще си изпатят — каза Хедър.
Стив отново стисна рамото й, сякаш за да я успокои.
Влюбените се прегръщаха на предната седалка. Стенеха и се целуваха. Мъжът разкопча блузата й. Жената беше без сутиен.
Стив напипа с пръст презрамката на сутиена на Хедър през блузата.
Нейните гърди бяха сиво-синкави в сянката на колата, зърната — почти черни. Мъжът бързо ги покри с ръце.
Тя се заизвива в обятията му.
— Всеки момент — каза Хедър.
Подскочи, когато нещо чукна на стъклото.
Стив погали ръката й.
Жената вдигна очи към стъклото и изкрещя.
Хедър се вкопчи в коленете му.
Нечия ръка в ръкавица разби предното стъкло, сграбчи жената за косата, изтръгна я от обятията на слисания й любовник и измъкна главата й през дупката. Нащърбеният прозорец остави кървави следи по лицето й. Маниакът, облечен в черно и с маска на лицето, заподскача върху капака на колата като пощуряла маймуна, дърпайки главата за косите наляво-надясно, докато най-сетне тя се отдели от тялото. Садистът взе главата и хукна към гората, докато мъжът в колата гледаше бликащите кървища от отрязаната шия на приятелката си и крещеше неистово.
Стив отпусна рамото на Хедър. Тя се отдръпна от бедрата му, но ръката й остана да лежи върху тях. Той усещаше топлината й.
Мъжът от предния ред се обърна към тях.
— Откъсна й главата, без да му мигне окото.
— А-ха — отвърна Стив.
Хедър посегна към пуканките.
— А-ха, без да му мигне окото. Може ли да си взема?
— Пуканки ли? — попита Стив.
— Дайте малко. За какво са ви толкова много.
Непознатият се пресегна. Ръката му увисна над коленете на Хедър. Тя замръзна. Стив пъхна пликчето под ръката му и той заграби пълна шепа. Изсипа пуканките в устата си и пак зарови пръсти в плика.
— Хайде де — каза Стив. — Опитваме се да видим филма.
Младежът се ухили подигравателно, продължавайки да дъвче. Посегна, взе трета шепа и чак тогава се обърна напред.
Хедър въздъхна разтреперана. Притисна се до Стив и прошепна в ухото му:
— Хайде да се преместим.
Той кимна. И той трепереше — от яд, неудобство и някакъв страх. Човек изпитва подобно чувство, когато се сблъска с просяк на улицата.
Хедър взе пликчето с пуканки.
— Ще ядеш ли още? — попита тя.
— Не и след като той ги е пипал.
Тя остави пуканките на вдигнатата седалка от другата си страна.
Станаха. Макар столовете да изскърцаха, непознатият не се обърна. Измъкнаха се на пътеката и минаха пет реда по-назад.
— Тук добре ли е? — прошепна Стив.
— Идеално.
Влязоха в реда, извиниха се на някаква двойка и се настаниха по средата на реда. Пред тях две момичета се бяха свлекли ниско в седалките, така че нямаше да им пречат.
Хедър облекчено въздъхна.
— Така по-добре ли е? — попита Стив.
— Много.
— И аз съм на същото мнение.
— Ама че досадник — каза тя.
Допи пепсито си и остави чашата на земята. Хвана Стив за ръката.
— Искаш ли да купя още пуканки?
— Благодаря, стига ми толкова.
На екрана една от петте жени тичаше през тъмна гора и поглеждаше през рамо. Единият й ръкав беше откъснат. Спъна се, падна, отново се изправи на крака и побягна. Най-сетне се скри зад едно дърво. Взря се в тъмнината, за да се убеди, че се е отървала от преследвача си.
В гората цареше тишина. Нито едно клонче не помръдваше. На жената явно й олекна. Отдръпна се заднишком от дървото. Зад рамото й се мярна смътна сянка — маскираното лице на маниака.
Хедър стисна юмрук.
Жената продължи да отстъпва назад, приближавайки се все повече към стаилия се убиец.
Някой от публиката й викна да се пази. Други се разпищяха.
Жената направи още крачка назад. Зад нея се вдигна брадва.
Хедър изкрещя и скочи от седалката, опитвайки се да се отскубне от пръстите, които я стискаха за гърлото. Мъжът зад нея се изкикоти като умопобъркан. Беше без шапката си и голото му теме бледо отразяваше светлината от екрана. Приличаше на череп.
Стив стовари юмрука си в челюстта му. Главата на нападателя отхвърча настрана и от устата му се посипаха изкуствени зъби. Стив замахна отново. Този път не уцели. Мъжът сграбчи ръката му и го ухапа.
Между редовете с викове се втурна разпоредителят.