— Ама че работа — каза тя, чудейки се защо досега не се беше сетила. — Сигурно Тони е бил главният вдъхновител.
— Да. От задната страна на къщата имаше стълба, по която трябваше да слезем, но когато те блъсна колата… — Брадичката му се разтрепери. — Божичко, съжалявам. Постъпих като пълен тъпак, като се навих да отида с него. Понякога Тони има щури идеи.
— Всичко е наред. Не се притеснявай. Не съм те довела тук, за да говорим за това. Просто си помислих… че може би се чудиш дали съм те познала. Казах го само, за да разбереш, че не ти се сърдя.
Тя отпи от бирата си.
— А всъщност идеята хич не беше лоша. И аз бих се навила да прецакам някого по този начин.
— Наистина ли?
— Някой като Тони.
Джоуел се засмя. Обърна се, свали слънчевите очила и потри очи.
— Тони го заслужава.
— Разбира се, къщата на Фриман вече я няма.
— Да, бе. Ама че работа!
— Във вестника пишеше, че някой я е подпалил. Дали не е Тони?
— Не. Той замина. Не знаеш ли?
— Така ли?
— Да. Още щом завърши училище. Замина за Холивуд.
— И какво ще прави там?
— Иска да прави филми на ужасите. Нали знаеш, че винаги си е падал по тия неща, но след това, което се случи с теб… Явно е взел окончателно решение. Той много се промени.
— Откъде знаеш, че е в Холивуд?
— От Арнолд. Двамата си пишат. Тони се мъчи да навие Арнолд да отиде при него и да работят заедно.
— А на тебе писал ли е?
Джоуел поклати глава.
— Ние на практика скъсахме отношенията си. След това, което се случи.
— Ти толкова ли се притесни?
Той кимна.
— Много мило от твоя страна, Джоуел.
— Не биваше да допускам да го прави.
— Щеше да го направи и без теб. Още пиле?
— Не, благодаря.
— А какво ще кажеш за още една бира? Да ги изпием, докато са студени.
Подаде му една бира, отвори последната за себе си, отпи и потри буза в ледената кутия.
— Ох, колко е хубаво!
Разкопча горните две копчета на блузата си. Когато мушна кутията в деколтето си, Джоуел извърна очи. От студа зърната на гърдите й настръхнаха. Тя разкопча още едно копче и търкулна кутията по корема си. Джоуел, с лице към реката, лочеше бирата си.
— Трябва да опиташ.
Той сви рамене и продължи да пие. Линда излази до него.
— Не, недей…
— Легни!
— Не, наистина… — смотолеви той, но не оказа съпротиви, когато Линда бутна рамото му.
Той легна по гръб и изпъна крака. Стисна бирата в ръка.
Линда коленичи до него. Наведе се да свали очилата му, а блузата й провисна. Той погледна гърдите й и бързо вдигна очи към лицето й. Замята се, когато тя започна да откопчава копчето на ризата му.
— Ама защо…?
— Няма да боли — изсмя се тя и продължи да разкопчава ризата. Гърдите му бяха бледи и неокосмени. — Готов ли си?
Той кимна. Линда притисна кутията към дясната му гръд. Той се сви, но веднага се разсмя.
— Виждаш ли? Нали ти казах, че е хубаво!
— А-ха.
Кутията остави влажно петно на кожата му. Тя я търкулна към лявата му гръд и надолу по ребрата му. Той глътна корем при студения допир. Ерекцията изду бермудите му.
— Обърни се, ще разхладя и гърба ти.
— Ужасна си!
— Ама ти харесва, нали?
— А-ха — призна той и седна.
Линда му помогна да свали ризата си. Той се обърна и легна по корем. Настръхна, когато бирената кутия се затъркаля по раменете му. Линда я движеше бавно нагоре-надолу, след което изведнъж я изля на гърба му. Бирата закипя по кожата му.
— Хей! — изкрещя той и се претърколи.
Линда със смях го подгони, пръскайки с бира косата, лицето и гърдите му.
— Не! Недей!
Тя спря и допи последните глътки.
— Божичко! Измокри ме целия!
— Приятно е, нали?
— Станах на нищо!
Той избърса гърдите си и вбесено погледна към ръцете си. Изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче.
— Извинявай. Мислех, че ще ти хареса.
— Станах на нищо!
— Можеш да ми го върнеш — предложи тя и вдигна бирата на Джоуел. Разклати я. — Пълна е до половината. Хайде!
Той поклати глава.
— Иска ти се, личи ти.
— Няма значение — отвърна той.