— Това беше последното ти желание — каза Линда и го, удари отново.
Той се опита да я отблъсне, но тя го стискаше здраво с крака и една ръка, продължавайки да го блъска с камъка по главата.
Сграбчи я за косата. Перуката й падна. Джоуел изхленчи и тя го удари отново. Той обърна очи. Олюля се. Линда се отдръпна от него и усети странно чувство на празнота, когато членът му се изхлузи от нея. Джоуел потъна под водата. Тя хвърли камъка и посегна към носещата се по повърхността перука. Намести я на главата си и се върна при Джоуел.
Тялото му се люшкаше малко под повърхността на водата с лице към дъното. Ръцете и краката му някак мързеливо се поклащаха, течението вееше косите му.
Тя го сграбчи за косата и го завлече на дъното. Обърна го по гръб и затисна главата му между краката си.
Реката се пенеше около тялото й. Течението го теглеше и се мъчеше да го повлече.
Най-сетне Линда отвори краката си.
Тялото отплува с краката напред и изчезна в мътната вода.
13
— Ще трябва да се откажем от мачетето — каза Роджър.
— Какво?
— Знам, че това ще ни забави и че всичко е готово. Ще стигнем до сцената на убийството и ще продължим в понеделник.
— Какво му е на мачетето? — попита Дани.
— Нищо. Много е хубаво — стисна рамото й той, за да я утеши. — Обаче гледах „Тринадесети, петък — Част II“ по телевизията и там на един от героите забиват мачете в лицето.
— Знам. Казах ти го още преди един месец.
— Да не го правим на въпрос. Вместо с мачете нашето момче ще бъде посечено с брадва. — Той се обърна и изкрещя: — Брус, брадвата!
Реквизиторът, който беше в другия край на студиото до машината за кафе, кимна и се завтече да я донесе.
— Почакай само да я видиш — каза Роджър. — Ще я забием право в челото на Бил, също като мечетето, но никой няма да може да ни обвини, че копираме от „Тринадесети, петък — Част II“. Брус!
— Ида — извика реквизиторът и се втурна към тях с блестяща нова-новеничка брадва в протегнатите си ръце.
Подаде я на Роджър.
— Гадничка е, а? — намигна Роджър иззад тъмните си очила и поглади с пръст острието.
— Дори прекалено — каза Дани. — Много по-тежка е от мачетето и разпределението на тежестта ще е различно.
— Е, и?
— Това значи, че решетката няма да издържи на удара.
— Твоят човек ще трябва да си премери удара.
Тя поклати глава.
— Трябва да удари достатъчно силно, за да пробие маската. Твърде е рисковано. Освен това, не би изглеждало убедително. Брадвата не е като мачетето, Роджър. Не може да потъне само на няколко сантиметра. Не и при удара, който искаме нашият маниак да нанесе на Бил. — Дани посочи с пръст челото си. — Брадвата направо би отнесла скалпа оттук нагоре.
Роджър се ухили и кимна.
— Прекрасно. Така и ще направим.
— В такъв случай ще ни трябва цяла изкуствена глава.
— Ще я направиш ли до понеделник?
Тя кимна.
— Майкъл е с почти същия ръст като Бил. Можем да използваме неговия манекен и да сменим само главата.
— Чудесно, чудесно. Захващай се за работа, детенце.
Докато излизаха от студиото, Дани обясни положението на Джак.
— Това значи, че за днес сме приключили — каза той.
— Да.
— Добре. Ако докараш колата, ние с Брус ще се погрижим за Майкъл.
— Не. С удоволствие бих разгледала старите манекени. Тук е същински музей.
Брус се усмихна през рамо, отключвайки вратата.
— Само се пазете от мишките.
— Мишки ли?
Той се разсмя.
— Сладки малки същества, които обаче имат навика да се навират под краката ти.
— Ще гледам къде стъпвам — увери го Дани.
Беше с ботуши и джинси и се чувстваше в безопасност. Независимо от това, докато вървеше след Брус и Джак по тесните пътеки между стелажите, Дани не откъсваше очи от пода.
Складът беше задръстен с декори. Видя прашно бюро с извит сгъваем капак, някакъв висок шкаф, маси, столове и дивани, лампи, лампиони и полилеи. Дани отново сведе очи, за да се огледа за мишки, и видя множество картини в рамки, подпрени от двете страни на пътеката.
Направиха завой. Тук имаше копия на статуите на Венера и Давид, на Наполеон, фонтани и шадравани с херувимчета, голи женски тела, статуя на мъж, балансиращ на един крак с издадени напред устни, от които явно някога е бликала вода.