— Да се захващаме за работа, детенце — каза Джак.
Дани се озъби.
— Защо не се озъби на Родж? — попита той.
— Не обичам да се заяждам с ниските мъже. Те и без това си имат достатъчно проблеми.
Дани взе синьото си яке с надпис „Среднощни писъци“ на гърба, намъкна го, за да покрие горната половина на прозрачната си нощница, и дръпна ципа.
Тя последва Джак към единия ъгъл на студиото, където бяха оставили Ингрид — с широко отворена уста и ужасени очи. Манекенът беше точно копие на Дани: висок около метър и седемдесет, слаб, с кестеняви коси до раменете, с желатинови смарагдовозелени очи и кожа с лек загар. Не бяха пропуснали дори едва забележимия белег на брадичката и леко изкривения преден горен зъб.
Докато се приближаваше, Дани забеляза прекалено явно изпъкналите зърна на гърдите на манекена, които прозираха през тънката нощница.
Надяваше се нейните да не са били чак толкова забележими.
Едва ли. Нощниците са еднакви. Гърдите — също. Беше отляла гипсовите калъпи, както и цялата Ингрид, по формите на собственото си тяло. Изработила ги бе старателно, седнала полугола в ателието си. Дълго сравняваше, търсеше най-подходящия тон за кожата, макар да не знаеше, че нощницата ще е толкова прозрачна.
Ако не се бе справила толкова добре, сега и двете с Ингрид нямаше да изпитват такова неудобство…
— Някакви проблеми? — попита Джак.
— Моля?
— Изглеждаш разстроена.
— Не, всичко е наред. Просто се надявах нощниците да не са толкова прозрачни.
— Ингрид изглежда чудесно. Ти също.
— Не би трябвало да го забелязваш.
— Все пак съм мъж.
— Да, но си ми подчинен.
Джак се засмя и зарови пръсти в кафявата си брада.
— Колко жалко, че трябва да я застрелям.
— Тъкмо ще ме отървеш от съперничката ми.
Джак подхвана манекена под кръста и главата, Дани пое краката. Занесоха Ингрид до прозореца. Дани нагласи стъпалата му върху тебеширената маркировка. Джак отиде да донесе другия манекен, а помощник — монтажистката подаде на Дани снимката от последния кадър с Майкъл. Сравнявайки със снимката, тя изви гърба на Ингрид и постави ръцете й на рамката на прозореца.
Джак изправи манекена на Майкъл зад Ингрид.
Той си нямаше собствено име. Нямаше нужда. Когато го правеше, Дани изпитваше зловещото чувство, обзело я при изработването на Ингрид. Ала дори глупавото име „Ингрид“ не успя да я развесели. Веднъж стигна дори дотам, че покри ужасеното лице на Ингрид с амбалажен плик.
Тази сутрин остави Джак да довърши мръсната работа по Ингрид, а тя самата се захвана с Майкъл. Трябваше да натъпчат кухите им глави с торбички скръб и телешки мозък, които набавяха от месарниците. Джак не беше въодушевен. Но той бе добро момче и винаги изпълняваше нарежданията й.
Притиснаха Майкъл зад гърба на Ингрид. Устните му докоснаха врата й. Вдигнаха ръцете му и ги нагласиха върху гърдите й.
Добре, че поне Ингрид не е от срамежливите.
Дани сравни резултата със снимката.
— Всичко е наред — провикна се през прозореца.
Роджър се приближи. Дани му подаде снимката. Той я погледна през големите си очила, сетне огледа декора.
— Чудесно, чудесно. Добре, затворете скапания прозорец.
Джак го затвори и направи крачка назад. Погледна към Ингрид. На Дани й се стори, че в очите му блесна жал. Но това трая само миг, след което той намигна на Дани.
— Ще стане — каза той.
— Надявам се.
Заобиколиха стената. От другата страна декорът беше фасада на малка дървена къщичка. Младата двойка изглеждаше като замръзнала на рамката на прозореца.
Студиото беше пълно с хора. Някои държаха чаши с кафе, други се суетяха край прожекторите, звукооператорите с наушници на ушите напомняха радиолюбители, които се мъчат да открият някоя екзотична станция. Роджър надничаше през камерата и даваше наставления на уморения оператор.
— Тръгвам — каза Джак.
— Хайде, успех!
Той се усмихна и се отдалечи.
Докато чакаше, Дани отиде за чаша кафе. Алуминиевият контейнер на кафемашината беше полупразен. От кранчето изтече черна, гъста течност. Бялата пластмасова чашка изглеждаше пълна с кал. Дани отпи и потръпна от горчивия вкус. Докато оставяше чашката, някой се пресегна зад гърба й и я хвана за гърдите.
— Хей! — Тя отблъсна ръцете и се обърна.