Намери го!
Изкачи се по стълбището, без да бърза. Вече горе изтощено се облегна на стената. Едва дишаше, сърцето й щеше да се пръсне, ала причината за това не бе в изкачването.
Тя затвори очи и видя ужасяващата гола сянка, която се надвесваше над нея в мрака. Откъснатата глава се затъркаля надолу по стъпалата. Удари се в нея. Очната кухина надникна към нея през пролуката между краката й. Усети топлата урина. Той слизаше надолу по стълбата, вдигнал брадвата във въздуха. Отново изпита ужаса, увереността, че ще я убие, а сетне сладкия вкус на свежия нощен въздух, когато успя да избяга. После… удара и болката при сблъсъка с връхлетялата я кола.
Линда пое въздух и отвори очи, сякаш събудена от сън.
По краката й се стичаше урина. Обувките й лепнеха. На оръфаната зелена изтривалка под краката й имаше мокро петно.
Тя ужасено огледа коридора. Добре, че нямаше никой.
Събу мокрите си бикини. Извади салфетка от сака и се избърса. После остави бикините и салфетката на купчинка на пода и бързо тръгна към стая.
Той беше виновен! За всичко!
Успокой се, каза си тя. Сви юмрук и се приготви да заблъска по вратата.
Овладя се и тихо почука.
Зачака и прикри с ръце мокрото петно на роклята си.
Вратата остана затворена.
Тя почука отново.
Накрая се отказа. Спусна се на партера. Намери задния изход и се озова в някаква алея. Тръгна по нея, придържайки с ръка мократа част от роклята настрани от тялото си.
В сака си имаше резервни дрехи. Замисли се дали да не се скрие между кофите за боклук и да се преоблече.
Не. Слънцето щеше скоро да я изсуши.
Чистите дрехи й трябваха за обратния път към дома. Дрехите, които бяха на нея, още тази вечер сигурно щяха да се изцапат с кръв.
Ако имаше късмет.
Тя дълго вървя по алеите между блоковете. Накрая се върна до апартамента на Тони. Отново почука на вратата и зачака.
Този път излезе през централния изход. Прекоси улицата. Отдалечи се малко, седна на бордюра така, че да държи под око входа на сградата, и зачака.
24
— Добре, добре — каза Роджър. — Подгответе се за сцената с убийството. Имахме тежък ден. Хайде да я направим и да привършваме.
Джак бе клекнал на ниския покрив на бараката. Кимна и дръпна маската върху лицето си. Хвана брадвата с две ръце.
— Внимавай! — извика Дани.
— И не се оливай — добави Роджър, явно още кисел от гафа с пушката миналата седмица.
Джак се бе поколебал да гръмне Ингрид в главата. Споменът за това накара Дани да се усмихне. Трябваше да благодари на Бога за този гаф. Но доброто й настроение тутакси се изпари, когато си спомни за изчезналата Ингрид.
Ингрид, нейното копие.
Тони, който гали манекена по гърдите, бедрата, между краката и го нарича с нейното име.
Толкова е откачен, че може и…
— Снимаме!
Джак скочи от покрива. Приземи се пред стола, на който седеше манекенът на Бил с бутилка бира, допряна до устните му. Той завъртя брадвата и я стовари в лявото слепоочие на, Бил. Скалпът отлетя, последван от алена струя кръв, и тупна пред прага на бараката.
— Стоп! — извика Роджър. — Прекрасно. Много добре.
— Да вляза ли с теб? — попита Джак.
Дани поклати глава.
— Сигурна съм, че всичко е наред. Вероятно още си е у дома и ближе раните си.
— По-добре да вляза.
— Щом настояваш.
Слязоха от мустанга на Джак и тръгнаха към входната врата.
— Вчера не се е появявал — каза Дани.
— Не е смеел. Бях с теб през целия ден.
Тя отключи вратата. Двамата влязоха. В къщата цареше тишина. Обиколиха я тихо като престъпници. Провериха всички врати и прозорци.
— Май всичко е наред — прошепна Джак, когато стигнаха до кухнята.
— Тогава защо шепнем? — прошепна тя.
Той прихна.
— Ама и мен са ме прихванали — каза той с нормалния си глас.
Дани погледна към работилницата. Бутонът за заключване стърчеше в бравата.
— Сутринта отключена ли я оставихме?
— Може би.
Тя сви рамене, заобиколи кухненската маса и отвори вратата. Запали лампата.
— Има ли някой тук? — извика Дани.
— Да видим.
Влязоха в работилницата. Вътре беше горещо и задушно.
— Аз ще проверя задната врата — каза Дани.