— И майка ти не е починала в събота.
Той свали ръцете от темето си, надигна се и се намръщи.
— Почина. Казах ти самата истина. Защо да те лъжа?
— Добре го беше замислил, нали? Пуснах те да влезеш, нахраних те, заведох те на кино. Опита се да ме сваляш…
— Ти си луда!
— Луда съм, задето ти повярвах. Хванах се на въдицата ти! Сигурно ме мислиш за много лесна плячка. Достатъчно е да ми пуснеш една сълзлива историйка и аз ще съм като памук в ръцете ти. Какво ще ми сервираш днес, Тони? Да не е умрял баща ти? Или кучето ти е прегазено от автомобил? Хайде, да чуем! Не вярвам да не си приготвил нещо за старата глупачка.
Той се изправи.
Бавно се приближи към нея. Тя отстъпи назад.
— Не мога да не те виждам.
— Справяш се добре със самотата, когато Джак е тук.
— Той ме мрази.
Дани протегна ръка назад и напипа дръжката на вратата на терасата.
— Искам да си тръгнеш. Веднага.
Той поклати глава.
— Не мога. Обичам те. Толкова много те обичам.
— Тогава направи, каквото ти казвам. Върви си. Моля те.
— Никога не съм обичал друга жена. Никога досега не съм се любил.
— Аз не те искам, Тони — прошепна тя с разтреперан глас.
— О, искаш ме.
Тя рязко дръпна вратата и се втурна в стаята. Опита се да я затвори, но тялото на Тони я спря. Той бутна вратата и влезе.
Дани се олюля назад.
— Махни се — промълви тя.
— Обичам те. Няма да ти причиня болка.
— Тони!
— Ще се любим. На теб това ти харесва. Правиш го с Джак през цялото време.
— Но ти не си Джак!
— Аз ще те направя много по-щастлива. Ще видиш.
Той тръгна към нея.
Дани хвърли поглед назад. Можеше да побегне към банята, но ключалката нямаше да издържи и пет секунди. Щеше да е като в капан. Единственият й шанс бе да се втурне към коридора.
— Недей! — каза Тони. — Не се опитвай да избягаш. Обичам те.
— А аз те мразя! — изкрещя тя, отстъпвайки назад.
— О, не говори така. Знаеш, че не е вярно.
— Остави ме на мира!
Свали си банския. Искам да те видя гола. Искам да те докосвам. Искам да те целувам навсякъде и…
Изведнъж той се вкамени и бързо отскочи назад.
Дани се завъртя на пети и ахна.
На вратата на спалнята стоеше огромен мъж. Беше по джинси, с маскировъчен халат и маска на лицето. Ръката му, скрита в ръкавица, стискаше мачете.
Той размаха мачетето над главата си и нададе зловещ крясък.
Тони хукна през вратата на терасата.
Мъжът мина покрай Дани и се втурна след Тони покрай басейна. Тони достигна оградата, подскочи, набра се на ръце и се прехвърли от другата страна.
Мъжът се върна. Хвърли мачетето на един шезлонг и дръпна маската от лицето си.
Дани се хвърли в обятията му.
25
— Добре ли си? — попиша Джак.
Дани се притисна в него.
— Щеше да ме…
— Знам.
— Толкова се уплаших! Нямаше да мога да го спра. Ох, Джак!
— Всичко е наред.
— Нямаше да мога да го спра! — ридаеше тя, сгушила лице в рамото му. — Ако ти не беше дошъл…
— Бях сигурен, че ще клъвне.
Тя вдигна очи към него. Сълзите замъгляваха погледа й.
— Не разбирам.
— Очаквах, че ще стане нещо такова. Открих катафалката му в горната пряка, оставих колата и се втурнах обратно.
— С този костюм? — попита тя, бършейки очи.
— Реших да му дам да опита от собственото си лекарство. Когато дойдох, ви видях да разговаряте в градината. Изтичах до работилницата за мачетето и когато се върнах, вече бяхте в спалнята.
— Искаш да кажеш, че изобщо не си възнамерявал да ходиш до апартамента си, а си ме оставил сама, за да го подмамиш?
— Точно така.
Тя се усмихна.
— Голям лъжец си, Джак Съмърс.
— Трябва да си лъжец, за да хванеш друг лъжец.
— Можеше да ме посветиш в замисъла си.
— И да проваля изненадата?
— Нямаше да имам нищо против.
Той се усмихна и я погали по главата.
— Всъщност аз наистина трябва да прескоча до апартамента си.
— Какво, нов капан ли ще слагаш на Тони?
— Струва ми се, че си е взел поука. Но понеже може и да греша, този път ще дойдеш с мен.