— Ами бъркотията?
— Ако се уплашиш, ще си затвориш очите.
Той видя сивия мерцедес, паркиран пред блока.
— Хо-па-а!
— Какво има? — попита Дани.
— Колата на Марго.
— О, не!
Той спря мустанга до бордюра.
Май не се отказва лесно.
— По-добре да те изчакам тук.
— Страх ли те е?
— Днес много ми се насъбра.
— Хайде, ела.
— Не знам, Джак.
— Предупреждавам те, че може да има претенции към тялото ми. По-добре ела, за да отстояваш интересите си.
— Добре, тогава… — сви рамене Дани и слезе от колата. Джак я хвана за ръка.
— Без нерви.
— Как пък не.
Докато изкачваха стълбите до втория етаж, напрежението й растеше. Стомахът й се сви. Сърцето й заподскача. Дланите й се изпотиха.
— Не съм сигурна, че постъпвам правилно.
— Отдавна не съм гледал хубав женски бой.
— Колко си мил!
— Не се безпокой. Няма да й дам да те нарани.
— На теб може и да ти е забавно, но не вярвам, че Марго изпитва същото.
— Трябваше да си прибера ключа. Надявам се, че не е решила да опустоши жилището ми.
Той пъхна ключа в бравата, завъртя го и отвори вратата. Надникна вътре.
— О, Боже! — възкликна той. — Марго!
Отвори широко вратата. Дани зърна някаква гола жена.
— Ще те чакам в колата — каза тя.
Джак я сграбчи за ръката.
— Не, не си отивай!
— Жалък мерзавец!
— Знам, че съм такъв — усмихна се Джак и отпи от коктейла си.
Дани стана от шезлонга и го завъртя така, че блестящият басейн да не я заслепява. Отново седна с лице към Джак.
— Обичаш ли ме още? — попита той.
— Толкова си доволен от себе си!
— Трябва да призная, че съм.
Тя облиза соления ръб на чашата си и отпи.
— Ти наистина ме заблуди.
— Да, донякъде съжалявам за това.
— Донякъде съжаляваш?!
— Ще ми простиш ли?
— Ще трябва да си помисля.
Той остави чашата си и се свлече на колене пред Дани.
— Умолявам те. Най-смирено искам прошка.
— Не знам…
Той притисна чело в коленете й. Ръката му се плъзна по бедрото й.
— Какво правиш?
— Най-смирено искам прошка.
— Не изглеждаш толкова хрисим.
— Така правят мерзавците — отвърна той и дръпна връвчиците на банския й.
Дани изля коктейла си върху главата му. Той трепна и се сви, а после вдигна към нея усмихнатото си мокро лице.
— Това значи ли, че сме наравно?
Тя поглади мокрите му коси.
— Всъщност ти си едно много съобразително момче, макар и да го показваш по твърде перверзен начин.
— Знам.
— Благодарих ли ти?
— Все още не.
— Напомни ми. Ще ти благодаря след вечеря.
Вечеряха на свещи в трапезарията. Менюто беше свински пържоли с ориз. Когато привършиха, Джак напомни на Дани, че е време да му се отблагодари.
Двамата взеха по една свещ и преминаха през тъмния коридор към спалнята. Оставиха свещите една до друга на тоалетката. Огледалото отрази пламъчетата и те станаха четири.
Дани се обърна към Джак. Погали гърдите му и зарови пръсти в нежното им руно. Усети топлината му под корема си и затъркаля зърната на гърдите му, докато той развързваше банския на гърба и шията й. Свали горнището й. Тя потрепери, когато той докосна гърдите й, плъзна пръсти по тялото й и дръпна връзките на долнището. Остана гола. Голямата му топла длан разтри хълбоците й. Другата му ръка погали като лек ветрец окосмението между краката й. После силно я притисна. Дани изви гръб и дръпна банския му. Ръката му се плъзна нагоре, оставяйки влажна диря по корема й, а Дани се наведе и свали банския до глезените му. Целуна върха на възбудения му член. Разтвори устни и го пое дълбоко в устата си.
В следващия миг се озова без дъх на леглото до Джак. Езикът му заигра между устните й. Едрото му тяло излъчваше топлина. Той откъсна устни от нейните, надигна се и близна зърното на едната й гръд, после го захапа и плъзна ръка между бедрата й. Пръстът му потъна в нея.
На вратата се звънна.
Джак простена.
— Прекрасно — измърмори Дани.
Отново се позвъни.
Устните му се отдръпнаха от гърдите й. Дани го хвана за ръка и го спря.