Дупка за въздух.
Известно Време Джак броеше лопатите пръст, които го засипваха. Но и след като изгуби бройката, той продължи да държи пръста си в дупката.
Най-сетне се възцари тишина — тежка, мрачна тишина, като самата смърт.
27
Пред блока на Тони нямаше свободно място и той спря плътно до една паркирана кола. Втурна се нагоре по стълбите.
Влезе стаята си и подпря лопатата на стената. Смъкна обувките и чорапите си, изу калния панталон и влезе във ваната. Завъртя крана на душа. Горещата вода обля кожата му. По раменете, гърдите и корема му се стичаха кални струйки. Остави водата да бие в лицето му. Гореше раните му като огън. Бързо се насапуниса и изплакна. Излезе от ваната.
Докато се бършеше с хавлията, се питаше дали да не се обръсне. Небръснатите от два дни бакенбарди му придаваха мърляв вид. Но бръсненето би било твърде болезнено, така че се отказа.
Изля цяла локва одеколон в шепата си. Размаза го по лицето и врата си, наслаждавайки се на горчивия аромат. После поръси малко и върху пениса си.
Изми си зъбите.
Измъкна от гардероба някакъв памучен панталон и го нахлузи на голо.
Обу си чисти чорапи.
Изтръска пръстта от маратонките си. Обу ги и съжали, че няма по-прилични обувки за случая.
Спусна се тичешком към катафалката.
Всичко вървеше по план.
Почти всичко. Качвайки се зад кормилото, той отново съжали за провала с Джак. Сигурно го е цапардосал прекалено силно по главата. Щеше да е прекрасно да го послуша как циври, умолява, крещи, но сега поне нямаше да му се пречка. Нямаше да цъфне ненадейно и да им провали нощта.
Не и този път.
Тони се ухили. Болка прониза устните му. Облиза ги, усети вкуса на кръвта си и се разсмя.
28
Внезапният звън на вратата накара Дани да подскочи. Главата й се удари във вратичката на шкафа. Дани се надигна на колене.
Беше озадачена. Очакваше Тони да проникне в къщата откъм градината, а не просто да позвъни на вратата като обикновен гостенин.
Дали не е Джак?
Но къде може да е бил през цялото време?
Отново се позвъни.
Ако беше Джак, щеше да й извика.
Тони е, никой друг.
Тя се изправи и заобиколи бара. Дръжката на ножа се хлъзгаше в потната й длан. Тя я изтри в халата си и отново я стисна здраво.
Пред вратата се спря. Опря рамо в рамката и пое дълбоко дъх. Това не й помогна особено. Сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърдите й.
— Кой е? — попита тя.
— Аз съм.
Силите я напуснаха. Краката й се подкосиха и Дани се сви на кълбо на земята.
— Какво искаш?
— Просто минавам да ви видя.
— Къде е Джак?
— А, няма ли го? Колата му е отпред.
— Моля те, кажи какво си му сторил!
Не й хареса умоляващата нотка в гласа й.
— Щом не е тук, не знам къде може да се е запилял.
— Тони!
— Може да е отишъл на разходка. Защо не ме пуснеш да ти правя компания, докато се върне?
— Стига си си играл с мен! — извика тя. — Знам, че си го наранил.
Последва дълга пауза.
— Не се сърди, Дани. Не съм му сторил нищо лошо. Просто се погрижих да не ни се пречка. Постоянно се навира и застава между нас. Не иска да ни остави на мира. Трябваше да се отърва от него.
— Какво си му направил? — прошепна тя.
— Моля?
— Къде е той? — попита тя, повишавайки с усилие глас.
— Няма да ни пречи. Пусни ме.
— Не.
— Недей така, Дани. Аз те обичам. Дори няма да се опитам да те плаша, обещавам. Не ми е до това, когато съм с теб. Просто искам да те държа в прегръдките си.
— Ако те пусна да влезеш, ще ми кажеш ли къде е Джак?
— Добре.
Дани се изправи. Скри ножа зад гърба си и свали веригата. Направи крачка назад. Посегна с лявата си ръка и завъртя топката на бравата. Дръпна вратата и я отвори широко.
Тони стоеше на стъпалата и гледаше право в нея. Имаше странен вид — памучните панталони и ризата с къс ръкав му придаваха почти човешки облик.
Как се е издокарал.
Сякаш идва на среща.
— Влез — промълви Дани.
Той едва кимна и пристъпи напред. Влезе. Когато затвори вратата след себе си, на Дани й се стори, че гръдният й кош се е свил. Чувстваше се като в капан и се задушаваше. Опита се да поеме дълбоко дъх.