— Не се страхувай — каза Тони.
— Къде е Джак?
— Та ние още дори не сме се целунали.
— Кажи ми.
Тони поклати глава и направи крачка към Дани. Тя извади скрития нож и го размаха пред лицето му.
— Кажи ми къде е Джак! — повтори тя.
Тони въздъхна.
— Защо просто не го забравиш? Сега имаш мен. Забрави за Джак. Той е нищожество.
Тя опря ножа в корема му. Той залитна назад, удари се във вратата и разпери ръце, за да се предпази. Дани замахна. Острието се плъзна по лявата му длан.
— Ох! Дани! Господи, та ти ме поряза!
— Кажи ми къде е Джак?
— Добре, добре! Господи!
Той гледаше ужасено дланта си — кръвта пълнеше шепата му и преливаше от двете страни.
— Господи, ти наистина ме поряза!
— И ще продължа. Говори!
Ръката му подскочи и локвата кръв излетя в лицето на Дани. Шибна я като дрипав червен парцал. Влезе в очите й, стече се по страните й. Заслепена за миг, Дани бясно размаха ножа. В лявата й буза се заби юмрукът му. От удара главата й отхвърча, повлече тялото и Дани падна на пода. Ножът все още бе в ръката й. Подпря се на него и се изправи на колене.
Тони изби с ритник ръката, на която се подпираше. Дани падна и ножът излетя от безчувствените й пръсти.
Той я сграбчи за глезените. Вдигна краката й и ги кръстоса. Дани се опита да се вкопчи в килима. Напразно. Само за миг той я обърна по гръб. Опита се да рита, но Тони я държеше здраво. Тя започна да се мята и гърчи на пода, но и това не й помогна. Най-сетне, напълно изтощена, Дани се отказа и се отпусна, за да си поеме дъх.
Тони не помръдваше. Пронизваше я с поглед.
По време на борбата коланът на халата й се беше развързал. Гърдите й се виждаха. Дани понечи да ги прикрие.
— Недей — каза Тони с дрезгав глас.
Тя се загърна плътно с халата, изгледа го с пълни с ярост и предизвикателство очи и притисна длан между краката си.
— Не се държиш достатъчно мило.
— Майната ти! — изръмжа тя.
— Това не е начинът, по който трябваше да се държиш. Трябваше да си мила и нежна. Не трябваше да ме нападаш.
— Защото не ми каза.
— Моля? — сви объркано вежди той.
— Щях да бъда мила и нежна… но ти не ми каза къде е Джак.
— Наистина ли?
— Наистина. Кажи ми сега. Това е всичко, което искам. И тогава… няма да съм лоша.
— И ще бъдеш мила с мен?
— Ще бъда прекрасна.
Тя плъзна ръка и разтвори халата.
— Кажи ми!
— Той е ковчегът ми. Заровен е на едно място.
— О, Боже! — възкликна Дани.
Тони се ухили и от сцепените му устни прокапа кръв.
— Къде?
Той поклати глава.
— Ще ти кажа по-късно.
— Добре.
— Искам ти да ме съблечеш, както съблече Джак при басейна в събота вечерта.
— Ти си ни наблюдавал?
— О, да! Беше толкова красива! Но бяхте много далече. Не успях да видя всичко така, както ми се искаше. Но ти го събличаше толкова бавно и така го докосваше…
Тони пусна краката й на земята.
— А после така се любихте във водата…
— Това възбуди ли те?
— О, да! Но направо побеснях. Трябваше аз да съм на неговото място.
— Тази вечер ще бъдеш ти.
Дани пристъпи към него и смъкна халата от раменете си. Стоеше неподвижно, докато очите му шареха по тялото й. Той облиза кръвта от разранените си устни. И тогава вдигна ръцете си. Сториха й се като буци лед, когато се допряха до раменете й. Порязаната му длан лепнеше. Докато я галеше, пръстите му трепереха. Дишаше тежко.
Дани бавно разкопча копчетата на ризата му. Разтвори я. Гърдите му бяха бледи и голи, кожата му сякаш беше опъната върху скелет. Дани вдигна ръце и свали ризата от раменете му. Той отпусна ръце и тя падна на пода.
Когато дръпна колана на панталона му, ръцете му се плъзнаха към гърдите й. Тя се вкамени и затвори очи.
Не се бой, каза си тя. Не се опитвай да го спреш.
Пръстите му запълзяха като змии по гърдите й.
Тя разкопча токата на колана и тутакси я изпусна, защото Тони се наведе, плъзна ръце по ханша й и целуна лявата й гръд. Тя погледна надолу. Той близна зърното й и го засмука така, сякаш искаше да погълне цялата й гръд. Тя усети болезненото теглене, остротата на зъбите му, напористия му език.
— Причиняваш ми болка — каза тя.