Надигна се на четири крака. Ножът го нямаше. Дани запълзя по килима, като отчаяно риташе и драскаше с ръце пода, за да се изправи. Въжето отново изплющя и я шибна през хълбоците. В този миг тя скочи на крака и побягна.
Бързите му крачки и тежкото му дишане бяха точно зад гърба й. Пляс! Въжето се стовари върху раменете й.
Дани профуча край входната врата и се втурна по коридора. Ръката му силно я блъсна в гърба. Тя политна напред и направи отчаян опит да се задържи на крака. Напразно. Гърдите й се удариха в пода, тя се плъзна по корем напред и спря.
— Сега си моя — изрева Тони. — Трябваше да бъдеш мила с мен.
Стъпи върху нея.
Изправи се на два крака върху хълбоците й.
— Обичах те, Дани. — Той подскочи и тежестта му смаза таза й. — Никога не съм обичал друга. Мисля, че ще ти одера кожата. Ще я режа парче по парче. Не, не. Ще я разкъсам със зъби. Ще ти бъде ли приятно?
Той подскочи отново.
Дани се надигна. Краката на Тони се подкосиха. Жената се хвърли пълзешком напред по килима. Погледна назад и видя как Тони се блъсна с рамо в стената и падна по гръб с разперени ръце.
Тя се втурна презглава по коридора, вкопчи се в рамката на вратата и се шмугна в спалнята си. Тръшна вратата и натисна ръчката за заключване.
— Не можеш да ми избягаш! — крещеше Тони и риташе по вратата. — Ще ми паднеш! Ще те одера жива!
Той отстъпи назад, затича се към вратата и я блъсна с рамо. От удара политна назад.
— Ще ми паднеш! — дереше се той.
Той се втурна към банята. Запали лампата и дръпна чекмеджето под мивката. Намери пила за нокти. Беше метална и остра. Върна се тичешком пред спалнята. Ръката му силно трепереше. Върхът на пилата най-сетне уцели ключалката. Тони я завъртя и бравата изщрака с тих звън.
Той блъсна вратата, влезе и затвори след себе си.
Единствената светлина в спалнята идваше от двете догарящи свещи на тоалетката.
— Къде си? — пропя той. — Падна ли ми в ръчичките?
Погледна към леглото — покривката беше изритана в долния му край, горният чаршаф беше отгърнат, възглавниците бяха смачкани. Неотдавна е била тук с Джак. Любили са се. На светлината на свещите.
Тони се спусна към леглото, клекна и се взря в тъмнината под леглото.
Нямаше я.
Изправи се и се обърна. Вратата на банята беше затворена.
— Ехо! Дани!
Пристъпи към вратата и в този миг чу силен плясък.
Завъртя се на пети, изтича покрай леглото и дръпна завесите. Стъклената врата беше отворена. Водата в осветения басейн все още се пенеше.
Той се втурна към басейна.
Погледна във водата.
Тялото се поклащаше с лицето нагоре в дълбокия край на басейна, близо до трамплина. Беше вкочанено като труп и бавно потъваше към дъното.
— Дани!
Очите й се взираха в една точка на водната повърхност, сякаш очаровани от гледката. Устата й зееше.
Тони запристъпва около басейна.
Господи, колко е красива? Светлината играе по голото й тяло, косите й се веят като понесени от призрачен вятър.
Тони я пожела като никога досега.
Но не смееше да влезе във водата. Не би го направил дори заради Дани. Ами ако е номер, ако го сграбчи за краката и го повлече надолу…
Номер е, ей сега ще изплува, за да си поеме въздух.
Но Дани не изплува.
Потъна на дъното.
Бликналите сълзи в очите му размиха образа й.
— О, Дани! — прошепна той.
Болката разцепи мозъка му на две.
Тони трепна от болка. Главата му пулсираше. Опита се да я хване с ръце, но те отказаха да се помръднат. Отвори очи.
Беше в градината на Дани, с лице към къщата, вързан с въже за алуминиевата рамка на един шезлонг.
Завъртя глава и болката отново го прониза. Отначало не видя нищо в тъмнината. След това съзря бледа сянка зад грила.