За негово голямо разочарование увеличението на снимката разкри, че разликата в цветовете на прозорците вероятно е причинена от тъмни щори, спуснати вътре зад декоративните външни, които се виждаха откъм улицата.
А защо трябваше да е разочарован? — запита се Джейк. Да предположим, че там има някой, който не иска светлината да се вижда. Страшно подходящо място за скривалище. Къщата е била ремонтирана. Щом на верандата има мебели, сигурно е обзаведена и вътре. Никой не живее в нея. Кой ли я е купил? Няма ли да бъде страхотна новина, ако се окаже, че собственикът е Лора Уилкокс? Ако е купила старата си къща и сега се крие в нея заедно с Роби Брент?
„Това не е най-лудата ми идея, нито най-смахнатото предположение, което съм правил — реши Джейк. — А дали да не го споделя с господин Дийган? Проклет да съм, ако го сторя! Идеята може да е луда, но ако там се крие нещо, то тя си е моя. А и Дийган каза на капитана да ме тикне в пандиза. Е, сега ще духа супата! Повече няма да получи никаква помощ от мен!“
75
Посещението на Сам при Дороти Конърс наистина продължи само петнадесет минути. Точно както й бе обещал. Когато видя колко крехка е старицата, той се държа много внимателно и бързо установи, че притеснението, което се опитваше да скрие, всъщност бе продиктувано от тревогата за репутацията на починалия й съпруг. Това му помогна по-лесно да стигне до същината на въпроса.
— Госпожо Конърс, доктор Шеридан е говорила с Пеги Кимбал. Същата, която е работила като медицинска сестра при съпруга ви. За да помогне на доктор Шеридан, госпожа Кимбал е споменала, че доктор Конърс понякога е заобикалял правилата за осиновяване. Ако се притеснявате за това, мога да ви уверя, че дъщерята на доктор Шеридан вече е открита и осиновяването й е напълно законно. Всъщност много скоро самата доктор Шеридан ще вечеря с осиновителите на бебето си и ще се срещне с момичето. Тази част от разследването вече е приключила.
Искреното облекчение, което се изписа върху лицето на старата дама, потвърди, че съвсем правилно е разгадал чувствата й.
— Моят съпруг беше прекрасен човек — рече тя. — Би било ужасно, ако десет години след смъртта му хората започнат да говорят, че е правил нещо незаконно.
Правил е, каза си Сам, но не бе тук за това.
— Обещавам ви, че нищо от онова, което ми кажете, няма да бъде използвано, за да накърни репутацията на съпруга ви. Но ви моля да ми отговорите на един въпрос. Имате ли представа как би могъл някой да получи достъп до досието на Джийн Шеридан в кабинета на съпруга ви?
По лицето на Дороти Конърс не бе останала и следа от предишната нервност, а в гласа й нямаше безпокойство, когато го погледна право в очите и отговори.
— Имате честната ми дума, че нямам представа. Но ако имах, щях да ви кажа.
Седяха в слънчевата стая, в която, както Сам подозираше, старата дама прекарваше повечето от времето си. Тя настоя да го изпрати до вратата, но когато я отвори, се поколеба.
— Съпругът ми е уредил много осиновявания по време на четиридесетте години, през които практикуваше — рече тя. — Винаги правеше снимка на бебето веднага след раждането. На гърба на снимката пишеше датата, а ако майката бе дала име на бебето, отбелязваше и него.
Тя затвори вратата.
— Елате с мен в библиотеката — предложи. Сам я последва през дневната, сетне през голямата двойна врата, която водеше към ниша, пълна с книги. — Албумите със снимки са тук. След като доктор Шеридан си тръгна, намерих снимката на нейното бебе с името Лили на гърба. Признавам, че бях ужасно уплашена това бебе да не е едно от онези, чиито осиновявания не могат да бъдат проследени. Но сега, след като доктор Шеридан е открила дъщеря си и ще се срещне с нея, съм сигурна, че ще й бъде приятно да има снимката на Лили, когато е била само на три часа.
Фотоалбумите заемаха цяла секция от лавици. Те бяха означени с етикети, датите на които бяха с четиридесетгодишна давност. В албума, който госпожа Конърс измъкна, имаше маркер. Тя го отвори, извади снимката от гнездото и я подаде на Сам.
— Моля, предайте на доктор Шеридан, че много се радвам за нея.
След като се върна в колата си, Сам внимателно извади и разгледа снимката на бебето с огромни очи, дълги мигли и меки, светли кичурчета косичка около лицето. Каква красавица! — помисли си той. Каква ли мъка е било за Джийн да се раздели с хубавото си бебе. Не бе много далеч от „Глен-Ридж“. Ако е там, можеше да мине да й остави снимката. Майкълсън сигурно се е обадил и на нея, така че тя най-вероятно е развълнувана от предстоящата среща с родителите на Лили.