— Ало? — почти извика, трепереща от нерви.
— Джийни… аз съм…
— Лора! Къде си? Как си?
Лора хълцаше така нещастно, че почти не се разбираше какво казва.
— Джийн… помогни ми. Толкова съм уплашена. Направих нещо… една лудост… Извинявай… Факсовете… за Лили…
Джийн се вцепени.
— Ти никога не си виждала Лили! Знам това със сигурност!
— Роби… той… той… взе четката й… Беше… негова идея.
— Къде е Роби?
— На… път… за Калифорния. Той… ме об-об-вини… Джийни, ела моля те. Сама… Сама.
— Лора, къде си?
— В… мотел… Някой… ме разпозна… Трябва да… вървя…
— Лора, къде да те намеря?
— Джийни… Луукаут.
— Имаш предвид Сторм Кинг Луукаут?
— Да… да…
Хлиповете на Лора станаха още по-силни.
— Аз… ще се… самоубия.
— Лора, слушай ме! — извика Джийн. — Ще бъда там след двадесет минути. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти, всичко!
На другия край на линията Бухала прекъсна връзката.
— Боже, Боже, Лора! — прошепна одобрително той. — Ти си била голяма актриса все пак. Беше направо за „Оскар“. Страхотно изпълнение!
Лора падна назад върху възглавницата, като обърна глава, а хлипанията й преминаха в накъсано дишане.
— Направих го само защото каза, че няма да закачаш дъщерята на Джийн.
— И ти ми повярва? — изсмя се Бухала. — Лора, сигурно си гладна. Не си яла нищо от вчера сутринта. Не мога да ти предложа друго, освен кафе. Продавачът в кафенето, което е в началото на улицата, стана прекалено любопитен. Затова трябваше да пазарувам от друго място. Но я виж какво съм донесъл?
Тя не отговори.
— Обърни главата си, Лора! Погледни ме!
Лора уморено обърна глава. През подутите си клепачи можа да види, че държи три пластмасови торбички.
Бухала започна да се киска.
— Това са подаръци — обясни той. — Една за теб, една за Джийн и една за Мередит. Лора, можеш ли да отгатнеш какво смятам да правя с тях? Отговори ми, Лора! Можеш ли да отгатнеш какво смятам да правя с тях?
78
— Съжалявам, Рич. Никой не може да ме убеди, че Глория Мартин, едно от момичетата от обедната маса в „Стоункрофт“, преди да сложи пластмасовата торбичка на главата си, е държала бухал в ръката си и това е някаква странна случайност — рече Сам.
Беше прекарал поредната си безсънна нощ. След обаждането от Джой Лако той се бе върнал направо в офиса си. Досието на Глория Мартин бе пристигнало от полицейския участък във Витлеем и двамата с Джой анализираха всяка дума от него, както и всички статии във вестниците, свързани със смъртта й.
Когато в осем сутринта пристигна Рич Стивънс, той му се обади веднага и помоли да го приеме.
След като го изслуша, Рич се обърна към Джой.
— Ти какво мислиш?
— Първо смятах, че ще разрешим случая с гръм и трясък. Че това е Бухала, който убива момичета от „Стоункрофт“ вече цели двадесет години и сега се е върнал тук — започна Джой. — Но вече не съм сигурна. Говорих с Руди Хаверман, полицая, който е разследвал самоубийството на Глория Мартин преди осем години. Провел е много задълбочено разследване. Каза ми, че Мартин събирала подобни боклуци. Очевидно си падала по колекционирането на евтини фигурки на животни, птици и други. Бухалчето, което е държала, когато умряла, било все още в пластмасовата си опаковка. Хаверман открил продавача в местния базар. Той определено си спомнял Мартин и думите й, че купува значката като закачка за приятел.
— Казвате, че нивото на алкохола в кръвта й е било високо, когато е умряла? — попита Стивънс.
— Да. Регистрирани са два промила. Според Хаверман е започнала да пие след развода си и често е споделяла с приятелите си, че няма за какво да живее.
— Джой, откри ли нещо в досиетата на другите жени от масата, подсказващо, че подобен метален бухал е бил намерен в ръката или в дрехите им, когато телата са били изследвани?
— Все още не, сър — призна Джой.
— Не ме интересува дали Глория Мартин си е купила бухала сама — упорито се намеси Сам. — Фактът, че тя го е държала в ръката си, ми говори, че е била убита. Така че какво значение има дали е споделила с приятелите си, че е депресирана? Повечето хора са в депресия, след като се разведат, дори и сами да са били инициаторите за развода. Дори да са го искали. Но Мартин е била много близка със семейството си и е знаела какъв удар ще им нанесе, ако се самоубие. Не е оставила никакво предсмъртно писмо, а като съдя по количеството алкохол, което е погълнала, за мен е истинско чудо, че е успяла да сложи сама торбата на главата си и да задържи бухала в ръката си.