— Ти съгласна ли си с това, Джой? — изстреля Рич Стивънс.
— Напълно, сър. Руди Хаверман твърди, че е самоубийство. Но той си няма работа с още два трупа, в чиито джобове намерихме същия метален бухал.
Рич Стивънс се облегна и скръсти ръце.
— В такъв случай можем да кажем, че който е убил Хелън Уилан и Ивон Типър, може би — повтарям може би, е свързан и със смъртта поне на едно от пострадалите момичета от масата за обяд.
— Шестата, Лора Уилкокс, е изчезнала — продължи Сам. — Остава само Джийн Шеридан. Предупредих я вчера да се доверява само на мен, но не съм сигурен, че е достатъчно. Може би се нуждае от охрана.
— Къде е тя сега? — попита Стивънс.
— В хотела. Обади ми се около девет снощи от хотелската си стая, за да ми благодари за нещо, което й дадох вчера. Беше на коктейла у директора на гимназията Доунс и смяташе да вечеря в стаята си. Тази вечер ще се срещне с осиновителите на дъщеря си и ми спомена, че се надява да се успокои и да се наспи добре.
Сам се поколеба, но продължи:
— Рич, понякога човек трябва да вярва на инстинктите си. Джой свърши страхотна работа, като разрови досиетата на умрелите момичетата от „Стоункрофт“. Джийн Шеридан ще се ядоса много, ако й предложа охрана. Но тя ме харесва и ако й кажа, че искам да се навъртам около нея всеки път, когато напуска хотела, мисля, че ще се съгласи.
— Добра идея — съгласи се Стивънс. — Само това ни трябваше, да се случи нещо с доктор Шеридан.
— Има и още нещо — добави Сам. — Бих искал да се постави наблюдение над един от гостите на срещата, който все още е в града. Името му е Марк Флайшман, доктор Марк Флайшман. Психиатър е.
Джой го погледна изненадано, а веждите й скочиха до небето от почуда.
— Доктор Флайшман! Сам, та той дава най-страхотните съвети, които някога съм чувала. Преди няколко седмици имаше предаване, в което предупреди родителите, че за децата, които бягат от дома си или от училище, вероятно възмъжават, чувствайки се наранени, отхвърлени или емоционално объркани. Нагледали сме се достатъчно на такива случаи, нали?
— Да. Но същевременно Марк Флайшман е бил силно засегнат и дълбоко наранен както в училище, така и вкъщи — отвърна сърдито Сам. — Така че той може би е говорил за себе си.
— Виж кой е на разположение за наблюдение — намеси се Рич Стивънс. — Още нещо. Най-добре ще е да обявим Лора Уилкокс за изчезнала. Днес е петият ден, откакто я няма.
— Мисля, че ако сме съвсем точни, би трябвало да я впишем в графата на безследно изчезналите, вероятно мъртви — подхвърли мрачно Сам.
79
Като затвори телефона след разговора с Лора, Джийн плисна няколко шепи вода на лицето си, прокара гребен през косата си, облече анцуга за бягане, пъхна телефона в джоба си, грабна бележника и изтича навън към колата. Сторм Кинг Луукаут бе на петнадесет минути път от хотела. Беше много рано и на шосето нямаше много коли. Обикновено бе внимателен шофьор, но сега натисна с крак газта, докато спидометърът достигна седемдесет мили в час.
Лора е отчаяна, помисли си Джийн. Защо иска да се срещнат там? Наистина ли мисли да се самоубие? Образът на Лора, пристигнала на мястото първа, толкова отчаяна, че се качва на оградата и се хвърля в реката, изплува в съзнанието на Джийн. Луукаут бе на стотина метра над Хъдсън.
Колата направи последния завой и поднесе. В един ужасен миг Джийн не бе напълно сигурна, че ще успее да я овладее, но сетне гумите спряха да се хлъзгат и тя видя, че близо до телескопа на панорамната площадка е паркиран автомобил. Дано да е Лора, помисли си Джийн. Дано да е вътре! Дано всичко да е на ред.
Гумите изскърцаха, докато влизаше в паркинга. Тя изключи двигателя, излезе и скочи към отворената врата на единствената друга кола.
— Лора! — Викът й замря в гърлото. Мъжът зад волана носеше маска. Пластмасова маска, изобразяваща бухал. Очите с черни зеници и грамадни жълти ириси бяха заобиколени от бели кичурчета косми, които надолу променяха цвета си и потъмняваха до тъмнокафяво около устните и брадичката.
Мъжът държеше пушка.
Ужасена, Джийн се обърна да бяга, но един доста познат глас произнесе:
— Влизай в колата, Джийн, освен ако не искаш да умреш тук. И не изричай името ми. Забранено е.
Колата й бе само на няколко крачки. Дали щеше да успее да стигне до нея, ако посмее да опита? Нима ще я застреля? — мина през ума й. В отговор той вдигна пушката.