„Може би ще успея да оставя всичко това зад гърба си след този уикенд“ — мислеше си Марк.
Тъй като не му остана време да обядва, веднага след като пристигна в хотела, той отиде на бара и си поръча сандвич и светла бира. Когато обаче барът неочаквано започна да се пълни с участници в срещата, Марк бързо поиска сметката, остави сандвича си недояден и се прибра в стаята.
Беше пет и четвърт и сенките започнаха да приближават и да стават по-плътни и тежки. Той застана за няколко минути пред прозореца. Мисълта за онова, което трябваше да направи, му тежеше. Но след това щеше да остави всичко зад гърба си, помисли си Марк. Дъската щеше да бъде отново чиста. И тогава наистина би могъл да бъде жизнерадостен и забавен. А може би и мъдър.
Почувства как очите му се навлажниха и рязко се отдръпна от прозореца.
Гордън Амори слезе с асансьора, като остави идентификационната си карта в джоба. Щеше да си я закачи чак когато се присъедини към приема. Засега му бе много по-забавно да остане неразпознат от бившите си съученици и да наблюдава техните имена и снимки, докато влизаха в асансьора на всеки етаж.
Джени Адамс беше последната, която се качи. Като дете беше доста ячка дебеланка и въпреки че сега бе малко поотслабнала, все още бе едра жена. Имаше нещо провинциално и селско в евтиния костюм от ламе и неподходящото бижу, купено очевидно от амбулантен търговец. Придружаваше я як мъж, чиито биволски рамене и бицепси опъваха до спукване шевовете на прекалено тясното му сако. Двамата се усмихнаха широко и поздравиха всички, когато влязоха в асансьора.
Гордън не отговори. Останалите шестима, всички със своите карти, отвърнаха в хор. Триш Канън, която Гордън помнеше като спринтьорка и която все още си беше тънка като щека, изписка.
— Джени! Изглеждаш страхотно!
— Триш Канън! — Ръцете на Джени обгърнаха бившата й съученичка. — Хърб, това е Триш. Двете си подсказвахме по математика. Триш, запознай се със съпруга ми Хърб.
— А това е моят Баркли — представи на свой ред мъжа си Триш. — И…
Асансьорът спря на мецанина. Когато излязоха от него, Гордън моментално извади идентификационната си карта и я закачи на ревера си. Скъпата пластична операция, която си бе направил, го бе променила до неузнаваемост и той изобщо не приличаше на момчето с лице като на невестулка, какъвто бе на училищната снимка. Сега носът му беше прав, клепачите на очите, които преди тежаха и почти ги скриваха, бяха опънати, а очите — широко отворени. Брадичката му бе правилно изваяна, а ушите прилепваха към черепа. Имплантанти и професионалната работа на фризьор от висша класа бяха превърнали тънката и рядка косица в гъста мъжка грива с цвят на конски кестен. Единствената външна следа от измъченото момче, което беше някога, бе, че в момент на голям стрес започваше да си гризе ноктите. Така и не можа да се раздели с този свой детски навик.
Оня Горди, когото всички познаваха в училище, вече не съществуваше, напомни си той и се упъти към зала „Хъдсън Вали“. Усети, че някой го тупа по рамото, и се обърна.
— Господин Амори?
Непознато червенокосо момче с бебешко лице и бележник в ръка стоеше пред него.
— Аз съм Джейк Перкинс, репортер на „Стоункрофт Газет“. Вземам интервюта от забележителностите на вашия випуск. Може ли да отнема една минута от времето ви?
Гордън се опита да се усмихне топло.
— Разбира се.
— Може ли да започна с констатацията, че сте се променили много за тези двадесет години?
— Предполагам, че е така.
— Вече притежавате основния пакет от акциите на четири кабелни телевизионни канала. Защо купихте и „Максимум“?
— „Максимум“ има репутацията на силна телевизионна програма с широка семейна аудитория. Реших, че ще бъде подходящо чрез нея да разширим нашите възможности и да стигнем до онази част от публиката, която искам да направим наши зрители.
— Носят се слухове за нов сериал, както и клюката, че кашата бивша съученичка Лора Уилкокс ще играе главната роля. Вярно ли е това?
— Досега не е имало кастинг във връзка със сериала, за който говорите.
— Вашият канал, отразяващ престъпленията и наказанията, бе критикуван като прекалено натуралистичен и изпълнен с насилие. Съгласен ли сте?