Преди да отиде на местопрестъплението, той се обади на Джийн по мобилния телефон, но отново не получи отговор. Остави й настойчиво съобщение да се свърже с него и набра Алис Съмърс.
Тя донякъде го успокои.
— Сам, когато Джийн ми каза за предстоящата си среща с родителите на Лили тази вечер, спомена, че е трябвало да вземе повече дрехи със себе си. Базарът „Уудбъри“ е само на половин час път. Няма да се изненадам, ако е отишла просто да напазарува.
Това бе разумно предположение и помогна на Сам малко да се успокои. Но сега тревогата му се усили и инстинктът му го предупреди да не чака повече и да започне издирването й.
— Не е убит с цел обир — продължи Гал Грей. — Носи скъп часовник и има шестстотин долара и цял куп кредитни карти в портфейла. Откога е изчезнал?
— Никой не го е виждал след вечерята в понеделник вечер — обясни Сам.
— Обзалагам се, че не е живял дълго след нея — подхвърли Грей. — Разбира се, аутопсията ще ни даде времето на смъртта много по-точно.
— Аз бях на тази вечеря — каза Сам. — С какво беше облечен, когато го извадихте от багажника?
— Бежово сако, тъмнокафяви панталони и кафяво поло.
— Тогава или не се е събличал и е спал с дрехите там, където е бил, или е умрял още в понеделник вечерта.
Камерите и апаратите на фотографите зад жълтата лента святкаха и запечатваха за новините колата, превърнала се в ковчег за Роби Брент. Беше измъкната от реката с въжета и сега, все още прикрепена към тях, стоеше на брега. Отвсякъде течеше вода, а техниците продължаваха да я снимат от всевъзможни ъгли.
Един местен полицай разказа подробностите на Сам.
— Мислим, че може би е била бутната в реката около десет часа миналата нощ. Мъж и жена, които живеят в Ню Уиндзор, са тичали тук около десет и четвърт. Казаха, че видели кола, паркирана близо до железопътната линия, и че в нея имало някой. Те направили завой и започнали да се връщат след около половин миля. Когато отново стигнали до това място, колата я нямало, но неизвестен мъж вървял бързо по посока на Роуд.
— Добре ли са го видели?
— Не.
— Споменаха ли нещо ръста му? Дали е бил висок? Искам да кажа наистина много висок? — продължи да разпитва Сам.
— Не бяха на едно и също мнение. Мъжът каза, че бил среден на ръст. А жената, че бил висок. И двамата носят очила с диоптър и признават, че не са го видели добре. Но за колата са абсолютно сигурни, че е била паркирана и че след десет минути не е била тук, а някой вървял пеша по пътя. При това доста бързо.
Пази Боже от очевидци! — помисли си Сам. Когато се обърна, забеляза Джейк Перкинс да си пробива път към първата група зад лентата. Носеше фотоапарат, който напомни на Сам стария фотоапарат, който бе видял в някаква книга за големия фотограф от Втората световна война Робърт Капа.
Зачуди се дали това хлапе е проклятие или благословия. Където не го сееш, там никне. Не само изглежда, че е навсякъде. Той в действителност е навсякъде.
Очите му срещнаха тези на Джейк, който веднага отмести погледа си. Сърди му се, защото бе казал на Тони да го тикне зад решетките след изявленията, че му бил асистент в търсенето на Лора, сети се Сам. Би могъл да си замълчи или поне да каже, че се опитва да помогне, защото наистина го прави. В края на краищата нали точно той му подсказа, че Лора е била нервна, когато се е обадила по телефона.
Сам се чудеше дали да отиде и да говори с Джейк, когато телефонът му иззвъня. Той бързо го извади от джоба си с надеждата, че се обажда Джийн. Но не беше тя, а Джой Лако.
— Сам, преди няколко минути постъпи сигнал в полицията. Открито е БМВ, регистрирано на името на доктор Джийн Шеридан, паркирано е пред Сторм Кинг Луукаут по шосе 218 преди няколко часа. Обаждането е от търговец, който е минал оттам в седем и четиридесет и пет и отново преди двадесет минути. Сторило му се странно, че колата стои толкова дълго време на едно място и решил да провери дали няма някакъв проблем. Надникнал и видял ключовете на стартера, а бележника на седалката. Не ми харесва тази работа.
— Ето защо не отговаря по телефона — отвърна с тежка въздишка Сам. — Господи, Джой! Защо не настоях дай дадем охрана? Колата все още ли е там?
— Да. Рич знаеше, че ще искаш да я видиш, както и да огледаш мястото, преди да я преместим. — В гласа й прозвуча съчувствие. — Ще поддържам връзка с теб.
Колата с тялото на Роби Брент потегли. За по-малко от седмица с този хладилен вагон за месо бяха извозени три трупа, помисли си Сам. Господи! Не позволявай следващото тяло да е на Джийн Шеридан, помоли се той. Моля те! Нека следващата да не бъде Джийн.